Безспорно умеем да озадачаваме целия свят и все си оставаме неразбрани. А когато си неразбран, как да ти се помогне. Неразбраният обикновено се превръща в аутсайдер, сочат го с пръст и в един момент му лепват етикета – негоден, започват да се пазят от него и да го приемат единствено ако докаже ценз и образование.

България е средно голяма европейска държава. Природата ни е прекрасна – планини, море, археологически забележителности от хиляди години. Толкова много култура лежи под краката ни, че още хиляди години няма да успеем да я разкрием. Господ дал, а дедите ни са го съхранили. Би трябвало да живеем и да пеем. Но всъщност измираме. И за чужденеца, който идва в България като турист и се наслаждава с пълни шепи на всичко онова, което у нас го има в изобилие, си остава пълна загадка защо ние се топим с темпове, непосилни за чумна епидемия и за световна война.

Демографската катастрофа в България в последните 20 години е необорим факт. Според статистиката за 20 години живот в демокрация българското общество е намаляло с близо 2 млн. души и продължава да се топи. Основно потърпевши са българите.

Преди три години ООН публикува таблица на двадесетте държави в света, в които се прогнозира драстично намаление на населението им до 2050 г. В тази нерадостна класация България е на първо място в целия свят. За следващите 37 години се очаква страната ни да загуби близо 29% от населението си и новата 2050 г. да посрещнем около 5 400 000 български граждани. Колко от тях обаче ще бъдат етнически българи, на пръв поглед е загадка, но ако приемем факта, че днес на едно българче се раждат приблизително 3,2 циганчета, сметката не е сложна. Ако някакво чудо не се случи в средата на 21 век, преобладаващият етнос в България ще е циганският.

Интересно ми е, поне аз не съм успяла да прочета никъде, кое е това, което прави от демократична България толкова добра хранителната среда за взривното размножаване на циганите. И кое е пречило на тези хора да се множат по същия начин по българските земи по време на Второто българско царство, през петте века на турското робство и след освобождението ни от властта на ятагана, та чак до 10.11.1989 г. Какво се промени, че за последните 23 години България се превърна в мащеха за българите, пъди ги в емиграция, разболява ги и ги убива и в същото време толерира циганите в цялото им множество, като отделя милиарди левове за тази преобладаващо паразитна маса хора в българското общество? Държа да бъда разбрана правилно, а не обвинявана в расизъм, което стана много удобно и лесно средство за печелене на пари от дела от всякакви комитети и организа­цийки, които уж защитават ромския етнос. На всички е ясно, че ромски етнос не съществува. Етносът си е цигански и в това няма нищо лошо. Те сами са се нарекли цигани още преди хилядолетия. Така са познати и днес по целия свят. Защо трябваше да станат роми след ноември ’89 г. в България. Естествено, за да бъдат по-лесно манипулируеми от политическите партии, като им се внуши, че ром е нещо по-значимо от циганин. Интересно ми е защо циганите, доказали се в българското общество, като Софи Маринова, Бони, Азис, депутата Бат’ Сали се самоопределят като цигани в свои интервюта, а не като роми. Просто защото в циганския етнос няма нищо унизително или срамно, както се опитват да ни внушават всякакви защитници на човешки права. След малко пак ще се върна на циганите, но сега да продължим с България.

За този почти четвърт век изчезна онази невидима спойка, наречена национализъм, която превръща хора от различни етноси, обитаващи една територия, в нация. Устремът към общо бъдеще изчезна, а България постепенно започна да се феодализира. Усещането за отчужденост, отчаяние и безперспективност в родината ми е масово. Национализмът се превърна в мръсна дума, което закономерно и неизбежно роди всеобщ нихилизъм, комплекс за малоценност, припознаване не на нацията, а на етноса и най-лошото – оцеляване чрез приобщаване към религия. Всеки живее сам за себе си и оцелява както може. Неспособните да оцеляват в демократична България умират или емигрират.

Държавата умира, но отговор защо това се случва няма. Нито едно от българските правителства в годините след настъпване на „демокрацията“ не направи нищо, за да спре процеса. Напротив, даже се стимулира разпадането на българското общество на лесно управляеми групи.

Ако мислите, че съм черногледа и греша, ще ви дам следния пример. В края на 14 век Втората българска държава има население между 1,1–1,2 млн. души. За следващите 200 години във властта на османските султани населението се стопява до около 200 000 човека. Това означава, че за този 200-годишен период на всеки 2 часа един българин е бивал убит, продаден в робство, бягал, отишъл си от естествена смърт или болест.

Съгласно последните статистики в България населението се топи на всеки час с по 7 човека.

Сравнението е шокиращо. Излиза, че по време на геноцида, който сме преживели през първите 200 години от турското робство, българинът е умирал 14 пъти по-рядко, отколкото през последните 25 години свободен демократичен живот.

Изводът се налага от само себе си. Демокрацията като начин на обществено управление е смъртоносна зараза, убиваща редовия българин. Защо за нас демокрацията е отрова, а очите ни все са на Запад, към държавите, проспериращи благодарение на същата тази демокрация? Вероятно отговорът се крие във факта, че от Аспарух, разширил България отвъд Дунава, и в следващите 1300 години до 10.11.1989 г. нашите деди, чиято генетична памет сме наследили, и всички до днес сме живели в ханство, княжество, царство, империя, царство, султанат, царство, диктатура на пролетариата под формата на република. И само 23 години живеем в демокрация Та ние въобще нямаме представа какво е демокрация! За нас тя е чужда и неразбираема. Западните демократични общества са се развивали с векове, преди да станат това, което виждаме днес. „Магна харта“ в Англия е създадена във втората половина на 13 век, тогава, когато България е отблъсквала нашествията на татарите. В демократичните общества, даже и когато са монархии, върховенството на закона като основен стожер на демокрацията е недвусмислено. У нас законът е „врата насред поле и само глупакът минава през нея“, както мъдро ни учи шопът. А днешният фолклор създаде сентенцията, че „за кокошка няма прошка, за милиони няма закони“. Как да обясниш на българина, този, който се съди, и на този, който отсъжда, че спазването на закона пази благото на всички и води държавите към просперитет. Затова и демокрацията в България се изроди в анархия и създаде феодални общности от хора, обвързани по интереси във всички социални нива.

Демокрацията на българска почва се превърна в повсеместно далавераджийство и по естествен път превърна циганите в толерирания етнос на държавата, който най-лесно може да бъде манипулиран, купуван и продаван съгласно нечии политически интереси. Не че българите не продават своя глас, но когато властва нихилизмът, индивидът се напасва според ситуацията.

Има ли шанс за оцеляването на обществото ни или процесът е необратим? Ако ще трябва да се учим век-два, докато разберем що е това действаща демокрация, без съмнение българският етнос в държавата България ще се превърне в екзотично малцинство. Ако милеем за корена си, за бъдещето на държавата, защото ние първо трябва да дадем, а после тя на нас, най-късият път е към президентска република с много по-широки пълномощия на президента, отколкото при обичайната демокрация, рестриктивни мерки към маргиналните групи в обществото и стимулиране на основния етнос, създал държавата.

Много пъти съм повтаряла, че не искам да се върне миналото, а и това е невъзможно, но при всичко случващо се у нас се питам дали не би било добре да можеше и един Владимир Путин да вземе властта в България или поне един прероден като демократ Тодор Живков, защото той ще си остане недостижим държавник в сравнение с всички ония, които ни управляват в режима на демокрация.