Четох, че д-р Константин Тренчев съхранява в дома си сърце на 6-месечен ембрион, в специално плексигласово кубче?! Твърди, че е резултат от негови експерименти как най-удачно да бъдат съхранявани човешки органи за дълго време с научна цел, за да се обучават студентите. Че плексигласовият модел е негова идея... Не знам какво да мисля за това.
Алена: От репортажа, който гледах, останах с впечатлението, че д-р Тренчев не е съхранил сърце, а цял ембрион на 6 месеца. Възможно е и да греша, не съм сигурна, но не това е важното.
След като е създал и патентовал метод за съхранение на органи с научна цел, мисля, че е повече от разумно да бъде внедрен в практиката. Предполагам, че не питаш за метода, а за ембриона или онова, което може да се съхранява по такъв начин.
Ако съхранената човешка плът е наистина ембрион, неговата смърт е настъпила в утробата на майката. Това означава, че Душата вече е била излетяла от телцето. Вреда за нея няма.
Ако в подобни кубове обаче някой реши да съхранява сърцето на Алеко или цар Борис ІІІ или на който и да било друг човек, несъгласен приживе да бъде разфасован и части от тялото му съхранявани и разглеждани, тогава последиците са същите за които разказах в „Скрита памет“, стр. 10.
Аз не бих си и помислила да съхранявам такова нещо в дома си, но хора разни. Могат да бъдат съхранявани с научна цел органи на починали хора, които са предоставили съзнателно телата си на медицината, ако са имали аномалии на органите, за да може да се търси причината за тях и начинът на лечение, но това съхранение също трябва да е временно и след приключване на изследването органите да бъдат или погребани, или кремирани. Ако бъдат погребвани, е редно да бъдат опети както е опято тялото на починалия човек, но мисля, че това, което казвам, може да бъде желано единствено в сферата на теорията.
