Ердоган да не би да е някой прероден султан, че иска да превърне „Света София“ в Истанбул отново в джамия? Била съм там и мога да кажа, че това е едно уникално място и усещането вътре е невероятно.
Алена: Темата не ми е приятна, но тъй като все още има някаква шумотевица покрай предизборната агитация на Ердоган, ще отговоря на въпроса ти, като направя, сякаш за първи път, хороскоп на сграда.
Възрастта на черквата е 1659 години. Стоежът на „Света София“ в Константинопол или Църква на светата Премъдрост Божия е завършено през 360 година. Два пъти след това е била разрушавана по време на безредици, най-вече за да бъдат избивани хората, които са се скрили в нея, предимно жени и деца. Убийците са натоварили храма с тежка карма заради пролятата невинна кръв. Строена, рушена, отново възстановявана – къде с добри, къде с недотам чисти намерения.
Първата разруха идва на 20 юни 404 година, когато заради бунт църквата е опожарена – ден на мощно пробуждане заради прогонването на патриарх Йоан Златоуст от императрица Евдокия, цената е опожаряването на църквата като жертвен дан.
Император Теодосий Втори построява отново църквата, като я освещава на 10.10.415 година – ден на ново начало, но в неподходящо време и още по-неподходящо обкръжение.
За втори път „Света София“ е опожарена и разрушена при потушаването на бунтовете през февруари 532 година от император Юстиниян Втори. След десетина дни, осъзнавайки, че е натоварил кармата си или ако искате, провинил се пред Бога заради разрухата на храма, на 23 февруари 532 година – ден на промени и на кармична разплата, той решава да построи и разшири черквата. Освещаването е на 27.12.537 година – дата, подвластна на безкрайни емоции, които, въпреки измитата кръв и изчистената карма от предишните два века, повлияват съдбата не само на църквата, а и на миряните, търсили подслон и спасение в нея.
Две силни земетресения през 553 и 557 година са причина на 7 май 558 година – носител на бъдещи прозрения за причините, поради които мъсти природата, но през много трудности главният купол да е напълно разрушен. Друг купол е разрушен от пожар на 8 януари 869 година, ден, носител на кармична разплата, двойна, и промени, но уви, все още неосъзнати.
Поредната голяма разруха е на 25.10.989 година, ден, носител на анализ и осъзнаване на грешките, а точно в този ден Василий Втори Българоубиец нарежда и възлага възстановяването на църквата. След няколко години усилна работа, на 13 май 994 година, черквата е отворена – уви, на неподходяща дата на кармична разплата, но и на бъдещи трудности, породени от странични фактори. И така идва 1204 година, когато кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход ограбват, рушат и плячкосват църквата след превземането на Константинопол. Балдуин Първи е коронясан в тази църква на 16 май 1204 година, ден, орисващ го да е втори, а животът му да премине през неочакваности, болезнени изживявания и прибързани действия. След опитите да бъде възстановена при завръщането на византийците в града през 1317 година тя е в ремонт и остава затворена до 1354 година.
Най-голямата разруха, носител на кармична мъст, настъпва, след като османлиите превземат Константинопол на 29.05.1453 година – ден на Съдбовно подчинение и най-тежка кармична разплата. На 30.5.1453 година влизат в църквата, където избиват скрилите се хора – мъже, жени и деца, и отново окървавяват храма, този път до невъзможност да бъде изчистен, а последващите му „обитатели“ ще попиват и носят кармата от унищожителите на невинни хора. Карма, която няма да бъде изчистена не сега, не утре, не в следващите векове, а и в хилядолетията напред във времето в безкрая на Вселената, без значение къде и кога ще се срещат убийците и жертвите им. Ето защо Кемал Ататюрк е постъпил правилно с разума си и заради осъзнатото минало, до степента, до която му е било известно, и е превърнал черквата в музей.
Ердоган не е прероден султан, защото ако беше, щеше да има подсъзнателен спомен за тежката карма, която носи този храм, и не би допуснал да е джамия, която да носи смърт и вреда за едноверците му и негови поданици, извинявай, граждани на Турция.
„Света София“ е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО. Малко е вероятно, дори и някой да се изживява като султан с имперски амбиции, да превърне музея отново в действаща джамия. Ако се случи, последиците ще са за населението на Турция в глобален план и особено болезнени за всички мюсюлмани, които се молят в нея.
Да, мястото е уникално, но излъчването на сградата след разрухата и ограбването й след последните кръвопролития преди 700 години може само да вреди. Ремонт до разрушаване на стените и възстановяването им може да изчисти отчасти негативното излъчване, но надали подобно начинание ще е резултат на разумно човешко дело. Попилата в стените и пода кръв тежи на черквата и не бих се учудила, след като и Земята е разум, двете да се споразумеят да предизвикат ремонт чрез земетресение, без да ти звучи като фантастика.
