Всички религиозни учения, както и природните явления, показват, че нашият свят съществува благодарение на полярността си - Ин и Ян, Бог и Дявол, бяло и черно, ден и нощ, добро и зло, слънце и студ, вода и огън. Т.е. необходим е баланс на силите. Твърде много добро довежда до бруталност на злото. Огромно знание у едни, води до тотално невежество при други. Баснословно натрупване на богатство при някои докарва нищета при други. В този ред на мисли всичките “пророци на доброто, любовта и подсъзнанието”, които се нароиха напоследък, не са ли вредни за баланса? Не увеличват ли пропастта между хората? Или това е следващото ни ниво на развитие - отърваване от полярността?
Алена: Трудно ми е да се съглася, че нашият свят, както го наричате, съществува на основата на полярността. Да, ние хората и не малка част от биологичното разнообразие от видове на Земята се е приспособило и живее в условията на редуващи се състояния, но мисля, че ще е пресилено, ако вярваме че липсата на полярност ще доведе до унищожение на живота.
Това, което вие наричате полярност, са по правило взаимно допълващите се части на едно единно цяло, създаващо предпоставка за хармонично развитие на живота върху нашата планета. Хармонично развитие, което е необходимо и за живота в цялата Вселена. В този смисъл не съществува полярност и противопоставяне на изброените двойки.
Съществува единство, на което в най-добрия случай е нужен баланс,
за да се развива хармонично, но не и противопоставяне. Що се отнася до противопоставянето във Вселената съществува една-единствена противопоставяща се на естествения живот сила. Това е Сатаната, който за съжаление е продукт на ниско развития разумен живот във Вселената.
Повече за живота във Вселената съм писала в първата си книга "Буквар на Душата", 1998 г., от която ви предлагам главата "Вселената - безкрайна и познаваема" (стр. 28).
Неслучайно енергията на мъжкото и женското начало
винаги е изобразявана като двете половинки на един кръг. Ин и Ян не са противопоставени едно на друго, защото едното без другото не може да съществува и всяко от тях съдържа в себе си другото. Те се намират в хармонично равновесие, защото това е разновидността на нашия живот в безкрайното му вселенско разнообразие.
Единствените равнопоставени сили във Вселената са Създателят и Демонът на Мрака. Създателят, който ние, християните, определяме като нашия Бог Отец, е духовното начало на живота, а Демонът на Мрака е нашето материално начало, без което не можем да оцеляваме на нивото на планетата Земя, което обитаваме.
Полярността на Създателя и на Демона на Мрака е Сатаната. Той е създаден от нашите зли мисли, омраза, насилие, завист, подлост, крайни форми на агресия, убийства, както и от подобните действия и мисли на съществата, обитаващи другите ниско развити планети из Вселената. Сатаната е самозародилият се концентриран образ на отрицанието във всичките му форми. Вселената няма нужда от него, защото той пречи на естественото развитие на живота, но за съжаление ниско развитите планетарни нива раждат енергия, захранваща Сатаната. Ако няма с какво да се храни, той няма да съществува.
Във философски план бихме могли да кажем, че денят и нощта са противопоставени, но отново повтарям, че в естеството на живота те са две части на цялото, което, ние, хората обитаваме. Има не малко форми на живот, които обитават вечния мрак на океанските дълбини или вечния студ на полюсите. Те не биха могли да оцелеят в други условия, тъй че за тях подобен баланс на силите не би могъл и да съществува. Същото се отнася и за бялото и черното въпреки знака, който олицетворява това единство и където са равнопоставени. Слънцето и студът също не са напълно крайни като прояви на природата, а само като енергийни форми.
Истинското и най-болезнено противопоставяне,
което в определени ситуации е унищожавало, унищожава и ще унищожава разумния живот на нашата планета, тоест нас, хората, е войната между Доброто и Злото. Доброто, състоящо се от духовна и материална част, е принудено на това противопоставяне от Злото, което унищожава заради самото унищожение, защото енергията на страданието в процеса на унищожението го захранва за живот.
На нашата планета всеки човек в мига на своето раждане е орисан да притежава 50% добро и 50% зло. От индивидуалната му карма, натрупана в неговите минали прераждания, зависи кои проценти на добро или зло ще надделяват. Този равнопоставен потенциал добро/зло обаче никога не е в равновесие, защото тежестта на кармата веднага след мига на раждането наклонява везните в едната или другата посока.
Равновесие в отношението добро/зло не е възможно да съществува заради тяхното постоянно противопоставяне. Равният баланс води до самоунищожение на човешкото същество. Добротата, обичта, съпричастието са водещи, а дозата агресия и злоба са част от живота ни, без която не сме в състояние да бъдем борбени и да гоним целите си, особено ако са насочени за постигане на професионалните ни стремежи.
Тук правя и уточнението, че агресията и злобата са полезни, когато са в полето на материалното начало, тоест техният процент не е прескочил здравословната степен. В момента, в който злобата, агресията и завистта се превърнат в насилие, страдание и смърт, е ясно, че материалното начало е отстъпило на Сатаната и злото е получило своята власт, която ние сами сме му предоставили. И тъй като няма вечна власт на Злото, кармата ще е тази, която било в настоящото прераждане, било в следващо ще го уравновесява.
Баснословното натрупване на богатство при отделни хора или държави нямаше да е така крайно видимо в сравнение с нищетата при други хора или цели държави, ако това не е породено от някакви аномалии, природни катаклизми, мързел или липса на нормални условия на живот заради мястото, което обитават. Един от парадоксите, водещ до липса на пари, е, че крайната завист на бедняка към богатия човек го обрича на нищета, защото болезнената завист разболява, лишава от предприемчивост, а озлоблението води до затъпяване.
Огромното знание у едни
по никакъв начин не може да води до тоталното невежество на други, а и тези две крайности не са взаимно свързани, защото знанието не е нещо крайно. Отново всичко в развитието на даден човек зависи от неговата карма, от задачите, които има да изпълнява, от уроците, които има да научава. Невежеството при хората може да е породено от прекалено много знания в минал живот, които им тежат, и затова в следващо прераждане те ги крият в подсъзнанието си и отказват да ги изявят, избрали да кретат след посредствеността. Също така огромният обем знания при други хора е тяхната мисия - те не ги забравят нарочно, а постоянно ги развиват, защото работят на планетарно ниво в полза на цялата наша планета Земя.
За съжаление наистина се нароиха много пророци на доброто, но не става ясно на кое добро. Аз бих ги определила като пророци на злото, които се прикриват, за да бъдат приети от хората, които все чакат някой да им каже кое е добро и кое е зло. Не съм съгласна, че твърде много добро довежда до бруталност на злото, защото това може да случи, ако е нарушен Вселенският закон за непоисканото добро - ТОГАВА СЕ СЪБУЖДА ЗЛОТО И ЖЕЛАНИЕТО ЗА МЪСТ КЪМ ДОБРОТВОРЕЦА.
Пророците на доброто може да вредят, но те не увеличават пропастта между хората. Нея си я увеличаваме сами, като забравяме да мислим и им вярваме. И това ще продължава, докато не осъзнаем, че част от хармонията на Вселената се гради върху заличаването на различията между хуманоидите, които не съществуват на по-високите нива на развитие. Този е правилният път, за да заличим полярността не на физическия живот, а в качествата на човешката душевност и разум, така както я разбираме сега ние, хората на нашето ниво.
