На Великден в „бТВ репортерите“ беше излъчен материал „Чудесата на България“. Интересува ме вашето мнение по темата. Мнението ви за писането на желание на гроба на архиепископ Серафим в Руската църква, за Кръстова гора... Не съм от София и преди време имах възможност да посетя Руската църква. Не знаех за тази „традиция“ с писането на желания. Обясниха ми, слязох по стълби надолу, имаше много хора. Почувствах нещо като затискане, задушаване, недостиг на въздух от тясното пространство и многото хора в него. Липсата на кислород ме задушаваше и просто се обърнах и излязох навън, без да се върна повече. На Кръстова гора съм била два пъти, но все съм уцелвала време, когато няма много хора. Величието и тишината на Родопите ме успокоява и действа добре. Споделям тези свои усещания с надеждата и вие да споделите вашите мисли и усещания, ако сте посетили тези места.

Малко глупав въпрос от моя страна, но доколкото знам, архиепископ Серафим не е канонизиран за светец. Та ако наистина, пишейки своите желания и поставяйки ги до гроба му те се сбъдват, защо не са го канонизирали?

Алена: Обиколила съм България надлъж и нашир, макар че сигурно има местенца, на които не съм била. Има места, на които с удоволствие ходя пак и пак, и други, на които повече от един път ми идва много, като кървавия Белинташ например.

Живея на метри от Руската черква в София и знам за тази традиция от дете. Преди много години желания в няколко думи, написани на миниатюрни листчета, се пускаха в саркофага. Тогава хората при саркофага на Серафим бяха рядкост и енергията около него беше лъчиста. Мястото внушаваше спокойствие за нещо незримо, благо, готово да откликне на молбата ти. Това време според мен безвъзвратно е отминало. Днес по стълбите надолу към саркофага въздух за дишане не остава, а отрицателната енергия трябва с нож да я режеш, че да си пробиеш път до заветното място.

Виждала съм странни „бизнесмени“ от началото на 90-те години, които поставяха на саркофага фирмените си регистрации и пускаха страници с молебствия за много пари. Сега, като се замисля, ми изглежда смешно и наивно, но тогава мястото все още лъчеше позитивно.

Повече от рядко посещавам тази черква, особено помещението, където е поставен саркофагът на архиепископ Серафим. Последния път водихме наш гост от чужбина и съжалихме, че го заведохме. Усещането ни беше, че влизаме в офиса на фирма, маскирана като божи храм. Тълпи, задух. Горкият Серафим. Всичко беше променено, светлото сияние около саркофага липсваше, беше забранено да се поставят листчета в него, но пък вече има специални кутии, където да се пускат, при това, поемащи цели фермани от молещите се за какво ли не. Отвсякъде лъхаше на пари, на меркантилност, на бутафорна набожност.

Преди много десетилетия долу при саркофага на Серафим се допускаше по един човек. Когато той си сподели наум или на глас болката и приключи, тогава слизаше следващият. Но тогава нямаше и хора и сякаш подобна лоялност и към молещия, и към архиепископ Серафим беше разбираема. Обаче с такова отношение църковната търговийка не върви, затова и за помощта, която оказва архиепископ Серафим, можем да говорим само в минало време. Търговците в расо отдавна са превзели храмовете, поради което и чудеса там не виреят.

И сега няколко думи на здравна тема. Ако има повече от трима човека при саркофага, всички обменят своите енергийни полета, които се сливат в общо поле. Някои лъчат неприязън, че другите са ги изпреварили, има и болни, които винят целия свят за страданията си. Всичко това може да навреди на нечия психика или да го разболее мисъл-формата на злобата и омразата, която се стеле на талази, ако е по-чувствителен и склонен да попива чуждите страдания и тревоги, а и такива хора има много.

Не приемам този ритуал като естествена част от живота на мнозина, защото той не носи просветление, а и да не забравяме, че „Господ помага, но в кошара не вкарва“. А Серафим със сигурност не е Господ, бил той в образа на Създателя или на Спасителя. Ако човек иска да си помогне, не става с молби към светец, а с мисъл, правилни действия и упорит труд.

Не мога да отговоря защо Серафим не е канонизиран за светец, дали защото не помага или поради друга причина, въп­реки че помага, не знам. Да не говорим, че никой светец, нито Създателят, няма да помогне за изпълнение на меркантилни желания, за пари, за леки коли, за скъпи жилища и екскурзии – пояснявам това, защото имам познати, които ходят и пишат именно такива писма.

На Кръстова гора не обичам да ходя, но Родопите не са Кръстова гора. Ако човек иска да ги посети, има къде да отиде. Може би заради дарбите, с които съм се родила, и заради факта, че всичките ми енергийни центрове работят безотказно, усещам на мига тъгата, загубите на хора, кръвта, попила в земята на много от нашите манастири, и има такива, които не обичам да посещавам. Не на последно място е важен и още един факт – българските врачки ходят да правят магии в нашите черкви, като поставят восъци и листчета с наричания за зло или „добро“ зад иконите, пред които хората се молят за здраве, за изцеление, за детенце... Ето още нещо, което е зла част от нашата действителност, но ще спестя на вас, читателите, черквите, в които се правят най-често такива ритуали, за да не ви разочаровам, ако част от тях са вашите места, за да запалите свещичка или просто да поседите за успокоение и за вглеждане в себе си.