Преди повече от 30 години се омъжих и Бог ни дари с двама синове – близнаци. Посочих имената на свекър ми и на майка ми, но когато съпругът ми дойде, каза, че с кръстника са избрали имена от именника, понеже близнаците идвали като едно дете и се кръщавали на един род и дори с една буква. Аз приех да спазя традицията и те бяха кръстени с буквите на свекъра и свекървата. Отгледахме децата си, изучиха се, имат стабилна работа. Единият ни син се ожени и също им се родиха близнаци. Децата са кръстени на бащата на снаха ми и на съпруга ми. Другият ни син живее на семейни начала с едно момиче. И на тях се родиха близнаци – две момчета. Чувствах се благословена от Бог. Мъжът ми беше горд и много щастлив. Когато обявиха как се казват децата, моят съпруг реагира остро. Беше обиден, че не са избрали български имена, че не са спазили традициите внукът да носи името на дядо си. Най-много беше ядосан от факта, че синът ни се е съгласил с избора на снахата и не е имал право на глас. Имената бяха обвързани като букви с мен – свекървата, и с нейната майка, която беше починала. Опитах се да покажа на сина си още преди да се родят децата, че е добре да уважи баща си, който цял живот се е грижил за семейството... сякаш предчувствах бурята. Моят мъж не можа да приеме факта, че само ние ще помагаме, а пък те не направиха един малък жест – да подновят неговото име. Държи близнаците да бъдат кръстени на един род, на нашия род, защото „ние сме мъжката страна и внуците ще продължат рода ни“. Моят съпруг ми постави ултиматум, че ако не го подкрепя, ще стигнем до развод. Иска да лиши сина ни от наследство. Той не се обажда. Притеснявам се, че двамата братя може да се скарат и да се отдалечат един от друг. Въпросът ми е наистина ли близнаците се кръщават на един род, дори с една и съща буква и правилно ли е да се сменят имената на децата? Трябва ли да обвинявам съпруга си, че ние сме виновни за всичко, което се случи...
Алена: Навярно никога няма да успея да разбера защо на българина все суеверия и измислици му бръмчат в главата и ръководят битието. Защо е толкова трудно да се живее естествено, без драми и предубеждения, родени от нечий ограничен мозък, но плъпнали като зараза и възприети като традиция сред множеството. В 21-и век сме, а получавам писма, които по приличат да са писани в най-тъмните векове на инквизицията.
Вреда, вреда и само вреда носят отношения като описаните в твоето писмо. Вместо да живеете в разбирателство и да се радвате на децата и внуците си с благодарност към Твореца, който е позволил толкова много близнаци да се родят във вашия род, вие се мразите! Какво ли биха казали за вас всичките бездетни двойки в България, над триста хиляди, които не успяват да си родят детенце? Защо е всичко това? Ще ви кажа – за да си заслужите тежко кармично наказание. Това ви очаква благодарение на твоя съпруг.
Суеверие, граничещо с глупост, е твърдението, че близнаците идват като едно дете. Такава обвързаност не съществува във Вселената, нито в тайнството на зачеването. Без значение дали са еднояйчни или разнояйчни, близнаците се оформят в корема на майката като две отделни същества и се раждат като такива, всеки със своята Съдба, въпреки еднаквата дата на раждане и често пъти еднаквия асцедент. Суеверията никога нищо добро не носят, още повече когато намерят своята естествена среда за развитие – мисловната ограниченост и предубеденост на човешкото същество. Не само че не е правилно заради суеверия или родово влияние да се кръщават близнаци с една буква или на единия род, но дори е вредно. Не се замисляте, че когато на новородено се дава име на дядо или баба, в допълнение с фамилните имена на дядовците по род тези деца, без да са заслужили, са обречени да живеят с утежнена карма. Без значение на коя дата са родени, дори и ако е на кармична отплата, вие ги орисвате на проблеми, независимо че с много усилия те могат и да успяват в живота. Проблемите са заложени и незнайно кога готови да видят бял свят, претворени в житейски сблъсъци и драми. Тогава кой ще бъде виновен? Ще ви кажа – на българина все някой магии му прави, тъй че и вие ще хукнете да разваляте магии, каквито няма. И през ум няма да ви мине мисълта, че сами сте заложили нещастието да се прояви някога, някъде в живота на вашите деца.
Децата е правилно да се кръщават с независими имена и да не се обвързват с имената на рода, въпреки че името на дядото или на рода е задължително като трето. Никога не препоръчвам да се кръщава дете на починал човек – с това съм съгласна, но само с това.
След като синовете ви са пълнолетни, нямате право съгласно законите на кармата, на Вселенските закони, а и на моралните закони на обществото да се месите в живота на създадените от тях семейства и да правите опити да ги управлявате, защото ще се превърнете в техни кармични врагове. Категорично не приемам мнението на твоя съпруг, че е редно да му направят жест, като кръстят внуците на него, защото били продължители на неговия род и, видиш ли, защото той носел парите и се грижел за семейството. Подобен тип мислене е изключително унизителен и обиден, но той очевидно не го осъзнава.
Ако не премисли и не промени своите мисли и действия, не е изключено да прекъсне мъжката родова линия във вашата фамилия и внуците ви да имат само момичета. Законите на кармата и на незримия свят не прощават такова насилие и опит да бъде променено заложеното от Съдбата и желанието на родителите на тези деца.
Твоят съпруг няма право да ти поставя ултиматум да не се виждаш със сина си. Ако го е сторил, наистина е по-добре да се разведете. Как точно ще те принуди да промениш твоите чувства към децата си – ти си майката, а не само утробата, която ги е родила, и е безправно следствие на великия осеменител – техния баща. Никой няма право, дори и баща им, твоят съпруг, да ти налага такива забрани. Бурята и проблемите сте ги създали сами.
Синът ти няма да се притесни от отнемане на наследството, напротив, ще е още по-уверен в себе си, но вие завинаги ще се лишите от неговото уважение и обич.
Двамата братя може и да се изпокарат, което е още един товар и желание за кармична мъст с техния баща, но по вина именно на него, на този, който им отнема правото на личен избор и на живот както те го разбират, с налагане на недопустими правила в противоречие на Съдбовните изисквания и на незримия свят.
Имената на децата, след като вече са записани с тях, не бива да сменяте. Те завинаги ще останат в регистрите, вписани с първите им дадени имена, а вторите, ако ги смените заради капризите на твоя съпруг, може да сринат живота им, да им донесат сериозни здравословни проблеми, от което никой няма да е щастлив, а тегобата ще е за родителите им заради наранено его, но без причина, на твоя съпруг.
