Църквата на Първото число

Здравей  Алена! Интересно ми е да узная мнението ти за Църквата на Първото число, намираща се в Истанбул. По мои наблюдения интересът към нея става все по-голям и предполагам, че не малко хора са я посещавали или тепърва ще отидат да я видят. Голям брой от туристическите агенции отделят време, за да заведат всички желаещи до това място, за чиято история няма много написано.

Бях на екскурзия заедно с майка ми за няколко дни и едно от местата, запланувани за посещение, беше именно този храм. Той отваря вратите си за посетители на всяко първо число от месеца и вярванията са, че каквото си пожелаеш по време на посещение, се сбъдва.

Още със слизането от автобуса пред очите ни се изпречиха няколко сергии. Те бяха буквално залети от панери, пълни с малки висулки – буквички, детелинки, сърчица, фигурки на бебчета, съответно с розова или синя панделка, и какво ли още не. За себе си аз взех фигурка на бебче със синя панделка и едно сърчице. След като всеки си взе това, от което има „нужда“, си закупихме и по едно ключе, което, както повелява традицията, трябва да се внесе в църквата, символично да се „отключат“ иконите, за да могат да се изпълнят желанията и един ден, ако това се случи, трябва отново да се посети църквата и да се върне ключето.

След като ни пуснаха в храма, започна едно суетене и „отключване“, което честно казано ме смути. Няма как да останеш насаме с мислите си и дори да се помолиш, защото непрекъснато някой се бута, пуфти и потропва, че да дойде и неговият ред. Като завършек всеки, който имаше желание, можеше да се нареди на една безкрайна опашка, за да бъде благословен от свещеник. Аз лично предпочетох да пропусна този ритуал.

Въпреки огромното ми желание не успях да усетя положителната енергия на това свято място. След завръщането ни в България си прибрах ключето в чантата. Висулката на момченцето закачих на матрака, където спяхме с бившия ми партньор, а сърчицето – на една картина над леглото. Сега само като пиша това, и усещам, че е било поредната голяма глупост. Уви, отново късно осъзната.

След като напуснах жилището, където съжителствахме, двете висулки се озоваха в моя дом. Нямам спомен дали аз съм си ги взела, когато съм си събирала багажа, или са ми върнати впоследствие. Майка ми като свидетел на всичко реши да ги накачи в стаята, където спим аз и детето. Махнах ги наскоро.

Ето и моите въпроси. Ще цитирам едно твое изречение от „Настоящето е само ден“ – „Как да различаваме полезното от вредното, след като и двете са в еднакво приятна и привлекателна опаковка?“. Вероятно това става с опит и мисъл, а не с импулсивно взети решения. Не се ли получава обратен ефект при масово посещение на такива места? Има ли някаква вреда при изпълняване на ритуали на стаден принцип, където интимният и съкровен момент на молитвата е принизен до няколко набързо изречени думи, защото другите чакат и са недоволни, че се бавиш? Как е редно да постъпя с висулките и ключето?

АЛЕНА: Докато има хора на Земята, вярата в чудесата все ще е жива. Такъв своего рода поклоннически туризъм, откакто свят светува, е непрекъснат източник на пари. Няма лошо, не го казвам с упрек, човешката природа никой не може да промени. Кой ли вече не е посещавал тази църквица в Истанбул, която има вид по-скоро на семеен параклис на богата християнска фамилия, а не на общодостъпен църковен храм.

Църквата на Първия ден, както я знам аз, би могла да сътвори чудо само ако то е заслужено.

Мнозина възприемат за чудо нещо мечтано, което след посещението на тази църква или друго чудоносно място се сбъдва. Не се запитват обаче дали онова, за което са мечтали, не им е било предопределено да се случи, но в по-късен етап от живота им и с църква, и без църква, пак е щяло да се случи. Давам пример: В много семейства на млади хора бебето не идва и не идва. Какви ли не изследвания се правят, всичко е нормално, но бебе няма. Единици са по-практичните и разумни млади хора, които търсят информация дали нещо в хороскопа им не подсказва откъде идва проблемът. Когато им отговоря, че било заради неспазена Съдбовна забрана за брак, било защото организмът на жената не е готов за бременност, което няма нищо общо с физическото здраве, било защото им е отредено зачеването да стане извън България, по време на екскурзия, нещата се успокояват. Но такива хора са малцинство, не само в България, и по света.

Мнозинството хуква чудеса да събира, от девет извора мълчана вода да пие, на Еньовден билката за неизвестната болест да търси и още какво ли не. След като в България суеверието, поощрявано и от свещениците, да се отключва църква, че да се зачене рожба или сбъдне желание, е масово разпространено и не е само една черквата, на която са вменили такава чудодейност, защо и в Истанбул да няма. А дали икони правят чудесата или Господ си е отделил ден първи от месеца да изпълнява желанията на сътвореното от кал негово подобие и на родената от реброто на Адама, това никой не го интересува, важно е чудеса да стават.

Суетенето и тълпите, когато се „отключват“ символично с допиране иконите, блъскането и недоволството, че се налага изчакване и купищата клетви, които попива по-напред стоящият на опашката от мнозина зад него, за това никой не говори. На това място на първо число се концентрира огромно количество отрицателна енергия и по-скоро чудесата бягат, а не се случват... което, разбира се, няма да намали туристическия поток.

Това е същото както във Верона в къщата на Жулиета, където борбата на посетителите да оставят свое желание, написано на стените в прохода към двора на къщата, носи напрежение, злост и омраза, защото празно място по стената няма. След това задължително трябва да се постави ръка върху гръдта на Жулиета, и за това имаше опашка, иначе желанието не се изпълнява. А какво ли щеше да е, ако бяха поставили статуя на Ромео...

Не си усетила положителната енергия, която се предполага да витае там, защото такава няма. Няма как да се сбъднат изречени по-често на ум, по-рядко прошепнати набързо желания.

Било е в реда на нещата да оставите предметите, както си постъпила, около спалнята ви, но както виждаш, ефектът е различен от доброто, което се очаква да се случи. Въпреки това имаш и хубави емоции, свързани с това пътуване – едно прекрасно момченце, което заличава всички други тегоби.

Как да различаваме полезното   от вредното

Полезното от вредното се различава с получени знания или интуитивно. Това, което си купила и направила, не е нито полезно, нито вредно, някъде по средата е и затова животът ти все пак тръгна в своето нормално русло. Проблемът е по-скоро именно в стадния принцип. Редно е да има изолиране и усамотяване на човека, който е пред иконите, прави ритуала и отправя пожеланията си, защото иначе мисловният процес се размива от шумовете в храма и съсредоточаването е невъзможно. При тази масовост и недоволни заради чакането и бутането хора ефектът може да е обратен и разболяващ при по-чувствителните хора. Да не говорим, че след като ключетата се връщат при осъществени желания, добре са измислили как да предизвикат стълпотворение един път в месеца и да печелят също добре.

Предметите, които си донесла от тази черква, постави в кутийка от бижута и ги съхрани, но и да ги хвърлиш, все едно. При теб единственото „сбъднато“ събитие заради фигурката на бебе със синя панделка е синчето ти, но то си е било заложено да се роди като твое дете, тъй че и без посещението ти в църквата на Първия ден пак щеше да го родиш и да е твое дете. Другото, което ти се е случило, не е сбъднато желание, а разтрогнат годеж, слава на Бога, който те е предпазил от драматични бъдещи неволи.

Не те съветвам да връщаш ключето, защото нямаш на 100 процента сбъднати желания, доколкото си успяла да ги изречеш. Причина за притеснения нямаш, а ако отново ходиш на екскурзия в Истанбул, пак можеш да посетиш тази черква, но без да се редиш на опашка за чудеса. Стой отстрани и наблюдавай. Това според мен е по-интересно, да виждаш мислите на хората, изписани на лицата им.

Когато ме водиха преди много години в черквата на първото число, за да отговоря на въпросите: Случват ли се чудеса? Ако се случват, само православните ли християни са орисани на това благо или и другите християни На хора от други религии желанията изпълняват ли се. Тогава, в това далечно отминало време и на първо число хора нямаше.

Да благодарим на туристическите агенции.