Моля да ми отговориш на няколко въпроса свързани с родното ни образование, които от дълго време ме тормозят.

За съжаление образованието ни бълва все повече неграмотни и неподготвени хора, с ниски идеали, подкупни, нагли и с непокрито самочувствие. И тук важи с пълна сила изразът „Имам човек и тук, имам човек и там“.

Потърсих те за съвет преди време, защото имам първокласник тази година и както винаги съм ти благодарна, че ми даде напътствия и потвърди съмненията, които имах, за да не допусна грешка.

Борбата за места в детските градини и училищата в първи клас е пословична.

Имам познати, които са записали децата си или чрез познанства или чрез паричен стимул на някой от служителите, защото нямат необходимите точки за записване или защото градината/училището е престижно.

Обадих се на приятелка преди време да попитам за свободни места за моя племенник в градината, в която работи в София и тя ми каза следното: „В тази градина, няма да стане. Тук са деца на известни хора. Забрави!“ Аз ще забравя, но дечицата, които живеят в този район, какво се случва с тях? Как ще се справят родителите им, ако децата им не бъдат приети и нямат възможност да ги запишат в частни градини или да ги карат по градини и училища в съседни райони?

Човек си мисли, че няма последствия, какво толкова, че ще изместиш няколко деца, но знам, че има. След като се допитах до теб се замислих и споделям мои наблюдения при деца на познати приети по този начин. Някои от тях боледуваха много в градината, други приети в първи клас бяха тормозени от съучениците си, неразбирателство от учителите и като цяло враждебна среда.

Дете на мои познати, което кандидатстваше след 7-и клас, не му стигна бала за една от най-елитните столични езикови гимназии. С връзки го записаха, но детето имаше много проблеми в подготвителен клас. Не успяваше с материала, изоставаше доста от връстниците си и така не научи перфектно езика.

Как се отразява това на децата, приети по „втория“ начин?

А на техните родители, които правят всичко за мамините си дечица?

Как се отразява това на отношенията между децата и техните родители, които по една или друга причина решават Съдбата им?

Как се отразява на служителите, склонни заради интерес, включително материален да лишават деца, които честно заслужават да бъдат приети в съответното училище?

Алена: Темата вълнува цялото общество и според мен няма да намери скоро решение каквито и усилия да полагат и в Столична община и в Министерството на образованието. Мои познати и приятели също са в голям стрес дойде ли момента да запишат детето си в детската градина или училище. Винаги съм си мислела, че правилата след демокрацията са демократични, в смисъл от полза, а не в ущърб на хората. Оказа се точно обратното. Говорила съм с различни познати и отговорни фактори в образователната система, за да си изясня какво се случва и накрая си оставам все в същото неведение. Уж всичко е ясно, проблемите се „изчистват“, за да няма ощетени и всяка година е същата песен с малки вариации.

Ето моята логика, която не отговаря на логиката на факторите, определящи правилата, но е почти като твоята. Едно дете живее и расте срещу или до входа на детска градина или е на метри от училище. Логично е, след като ги гледа ежедневно и дори по време на ваканциите играе в дворовете им, да бъде записано там. Логично е, но не се случва, защото има хора с познанства и връзки, които точно там, където това дете е орисано по рождение да бъде записано, записват своите деца, от различни далечни квартали или дори от провинцията – да знаеш колко деца от Перник и околностите и не само, посещават детска градина в София. Нищо лошо, ако родителите им работят в София, нека ползват това удобство, но не като дават децата си в градина, избрана от тях, а в тази, която е определена за живущи в друго населено място, но приходящи в големия град, без значение кой е той. Уви, такива градини вече няма, не са удобни някому, но създават негативна карма с обществото. А ощетените деца от малки започват да отглеждат и кътат в душичките си недоволство, което след години, в зависимост от характера на детето може да избие в най-неочаквана посока. Най-лекия вариант е да напуснат България, ето ви още една причина за емиграция.

Какво означава, че родителите са намерили връзки, за да запишат децата си в елитна градина или училище. За едни това е елитно учебно заведение и може да учат в него с удоволствие дори и влезли с връзки, за други е задоволяване на каприз на родителите, въпреки че детето може да няма нужния интелект или да има други заложби, които не покриват точно това възпитание или обучение. Такъв ученик винаги е проблемен. Дали ще е с нисък успех, укорима дисциплина, дали ще взима опиати, за да се прави на нещо по специално от останалите, проблем винаги има и нерядко той ескалира с приключване на образованието на такъв ученик.

С частните детски градини предпазливостта е задължителна, защото не на всички издаваните документи са легитимни, а постигнатите добри резултати не винаги са реални.

Има кармични предупреждения в тези случаи, които са знак, че след като нещо не се е случило по естествен път не е нужно да се получава с насилие над волята, връзки или даване на рушвети. Защо казвам това? Защото първия товар от страна на кармата и последващите наказания са за амбициозните родители, решени на всяка да стане това, което са си наумили. Често така приети деца се развиват по начин, съвсем различен от мечтите на родителите им. Кризата в отношенията деца – родители е постоянна и не рядко се задълбочава с времето.

Втората група, които биват наказани от кар­мата, е на директорите и техните подчинени, които са помагачи в тази измама. Кармичното наказание може да се стовари директно върху тях, но е възможно да страдат чрез подобен и нерешим проблем засегнал децата или внуците им.

Третата и най-потърпевша група са децата и учениците, записани по този начин. Учениците или са попаднали в нежелано училище, или в клас, който не възприемат или съучениците им ги отхвърлят и идват болестите – диабет, наднормено тегло или анорексия, опиати, но не и позволение на родителите да сменят училището, освен ако не сторят нещо, за да бъдат изключени и прехвърлени в друго училище. Което не остава без бъдещи последствия.