Въпросът ми е за факти, които будят недоумение в мен. Ковида вместо да притъпи агресията, лошотията в хората я превърна в норма за поведение. Толкова хора починаха, как не се смирихме малко поне?Алена: Яснотата е внесена като кажем, че такава е българската народопсихология, а тя в близките десетилетия няма да претърпи промяна, Няма да задълбавам в причините, наследени от предходните векове, новите, появили се след 1944 година, и още по-новите след 1989-а, но тяхното съчетание превърна живота на не малки групи хора в отрицание на всичко, дори и на хубавото и полезното.Защо постоянно живеем сред хора, които се противопоставят и нападат с причина и без причина?
Защо непременно трябва да бъдат ругани всички, но когато някой се опита да даде отпор и да навика ругаещите, тогава пак той е виновен и върху него се изсипва цялата помия на помиярите, че и на техните подгласници?
Мнозина престанаха да виждат светлината и заживяха в зоната на мрака, защото смятат, че там са се скрили и никой няма да види злите им мисли и действия, омразата им към всичко и всички, но в един момент кармата със забързаните си обороти ще ги избута в светлината, за да блеснат и получат наказанието за делата си.
Не само злостта и лошотията, а и подлостта се превърна в норма на поведение на българина. Пред теб се усмихва и те ласкае, зад гърбът ти ругае и интриганства с измислици, които плащат околните, защото въпросният човек дори ти се пише близък.
Ето и постулатите на отрицателите, които вече са завзели дори и пространството на положително мислещите хора и ги облъчват със своята наглост, заради собствената им безпомощност да се докажат, да намерят мястото си, или защото са си платили, за да парадират със статукво каквото нямат потенциал да постигнат с труда си. Затова предпочитат всеки различен да е нарочен за враг, но в изброените групи спадат и те самите, превърнали се във врагове на себе си, което е най-голямото им наказание:
Обичаш хората – наивник, но мразен враг си.
Не обичаш хората – мизантроп, но мразен враг си.
Имаш образование – как ли си го постигнал, мразен си.
Имаш отлично образование – лъжеш, дипломата ти е купена, мразен си.
Нямаш образование – но, окумуш тарикат, мразен враг си.
Висока ти е заплатата – враг си.
Малка ти е заплатата – враг си, но ощетен от чорбаджиите.
Нямаш работа – враг си, но на държавна хранилка.
Създал си семейство и си щастлив – мразен враг си.
Създал си семейство, но си нещастен – мразен враг си, но така ти се пада.
Не си създал семейство – неудачник, мразен враг си.
Подкрепяш правителството – враг и предател си.
Не подкрепяш правителството – враг и предател си.
Никого не подкрепяш – враг и предател си.
Подкрепяш определена партия – враг и предател си.
Не подкрепяш никоя партия – враг и предател си.
И понеже тези изречения могат да продължат до безкрая, сама се убеждаваш, че е трудно да се борим с отрицанието на отрицанието на отрицанието водещо до ново отрицание.
Далечно е все още времето да се върнем към корените си, да престанем да мамим, за да успяваме и да си измисляме идоли. Време е да престанем да живеем с живота на другите хора, а да си спомним, че имаме свой, защото когато кармата, сътворена от нас, ни стовари своето наказание и ни лиши от следващ живот и осъзнаем делата си, около нас според заслугите ни в енергийните структури на Вселената ще са всички, които сме наранявали, унижавали, обиждали. Ще са ни обградили, зли като оси, които жилят безконтролно невидими за всеки вредител, но той винаги е видим за душите на потърпевшите.
Ако знаете колко души на българи са въдворени на това наказателно ефирно ниво.
