Алена: В първата неделя след Възкресение Христово почитаме паметта на апостол Тома – един от 12-те Христови ученици. Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват „Видяхме Господа“, той им отвръща: „Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.“ Христос се обръща към него и му казва: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали“.
Според канона на Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
Това църковно правило е опит да се възпрепятства Душата да поеме по нейния истински път в незримия свят, който може да е дълъг престой в енергийните нива и пречистване, но може да е и бързо превъплъщаване или прераждане. Друг смисъл на думата превъплъщаване аз не знам.
Повторното боядисване на яйца възприемам като театър, защото на душите, обитаващи астралните нива, църковните ритуали, празници, обичаи, независимо каква религия е изповядвал починалият човек приживе, са им абсолютно ненужни. Религиите са човешко творение, а териториите, обитавани от душите, са подвластни на Вселенския ред, в който вероизповедания не съществуват.
Театърът обаче има привкус и на забранено знание, до което отците се опитват да не допуснат миряните, може би за да не се разбере колко много измислици има в християнството, непощадили и появата на Божия Син Иисус на планетата Земя. Иначе защо ще се боядисват яйца и ще се носят на гробовете, за да се предпазват душите от превъплъщаване. Нали църквата не вярва в прераждането, дори и след като Иисус го е доказал чрез своето възкресение. Защо тогава се прави този ритуал, който да предпази починалите от превъплъщаване? Съмненията се трупат особено през тази година, когато Иисус възкръсна за католиците повече от месец преди да възкръсне за православните. Господ обаче показа на всички къде е истинската вяра след като само на нас, православните пусна Благодатния огън. Колцина ли повярваха? Прости ни Иисусе, все сме си същите като преди две хиляди години.
Ясно е, че два пъти възкресение не е възможно, и то през огромен интервал от време, заради правилата, наложени от различните вероизповедания. Както не е възможно да съществува два пъти Томина неделя.
Странен е опитът да се възпрепятства превъплъщаване, което уж го няма, ама я за всеки случай да им го забраним! Това е невъзможно, защото прераждането, новото въплъщаване на душата във физическо тяло е част от Божия промисъл, обвързан със законите на Вселената, на Светия Дух и Светия Отец. Няма как да бъде наложена Вселенска забрана за прераждане на душите, които не са длъжни да се родят отново на планетата Земя.
Толкова за църковния канон, който според мен в последните двадесет и пет години е преди всичко отблъскваща, дори кичозна показност на православните ни отци, а не отдаденост в служба на Бога и пример, който да следваме.
Тази година на Великден ни стресираха с духова музика и фойерверки, които според мен извратената фантазия на неузрялото мисловно попче определи като „радостни души, споделящи Възкресението“. Е, хайде, както е тръгнало, тази година на Възкресение – заря, догодина – военен парад, че да преброим Христовото войнство. И след като млади свещенослужители проявяват такова смайващо с дръзновението си творчество, обогатявайки с втрещяващи модни аксесоари хилядолетна традиция, която аз, очевидно като ретрограден елемент, възприемам за безвкусица и проявление на мисловната нищета, мога да подсетя църквата ни да въведе нов ритуал. Да забрани и на живите, да дишат, да живеят. Направо си е далавера! Колкото по-малко живееш, толкова по-малко грешиш... и награда! Дверите на райската градина се отварят пред теб.
Вярата не е да бием чело в църковния под, да палим свещи, но само правилните, излети в патриаршеската свещоливница, защото на другите Господ се цупи, и да изпълняваме безсмислени ритуали. Вярата в Създателя, ако я имаме, носим в себе си и сме длъжни да обичаме живота, дарен ни от него. Останалото е борба за власт, за влияние и за подчинение на хората, които се поддават на писаните, но измислени много след Голготата на Иисус библейски правила с единствената цел да подчиняват тълпите.
