Искам да споделя нещо, което много ме развълнува. На корабите, на които работя, има отдел за информация на пасажерите на кое пристанище, в кои магазини, къде и какво се предлага. Бях неприятно изненадана от презентацията на колекция от часовници – уникални и скъпи, за изработката на които е използвана част от метала (автентично и със сертификат) от корпуса на „Титаник“. Вълна от ужас ме заля, когато чух въпросната презентация. Помислих си, че е истинско безумие някой да си купува и да се кичи с нещо, което е попило енергията на тази драма. Сигурна съм, че ще има купувачи на подобно „зловещо“ ювелирно изделие и някой с гордост ще показва и разказва наперено за „екзотичната“ си придобивка. Зачудих се каква ще е вредата както на „твореца“, така и на притежателя на такъв часовник. Ужасена съм от идеята, но часовникът е факт и се продава – при това доста скъпо, защото е с колекционерска стойност! Нещо, на което времето и животът са спрели завинаги по жесток начин, ще отмерва днешното време под формата на часовник! Толкова странна... толкова неадекватна, неподходяща и нелепа идея. Алена: Какво ли не прави жаждата за пари, намерила отклик в нечие извратено желание да бъде уникален притежател на вещ, заредена със злокобност, болка, страх и даже смърт. Създаването на тези часовници е всичко друго, но не и някакъв прецедент, при това, бих казала, че предметът е доста по-невинен от подобни на него, които са били колекционирани и използвани както в недалечното минало, така и в предходните векове. Нима чантите, портмонетата и нощните лампи с абажури от човешка кожа, произвеждани в някои от концентрационните лагери по време на Втората световна война, са по-малко ужасяващи от този часовник?! Или убеждението, че ако имаш свещник от отрязана до китката и мумифицирана ръка на обесен престъпник, ще бъдеш пазен от злото, когато настъпи тъмата, както са вярвали преди векове? Нима вярата, че ако притежаваш и носиш със себе си парче от клупа на въжето на обесен човек, то ще ти носи късмет, е по-малко зловеща? А е популярна и до днес.
Тези примери ги давам не защото искам да оправдая човека, хрумнало му да създаде тези часовници, а защото такива ексцентрични приложно- колекционерски предмети винаги ще се правят и винаги ще намират купувачи. За мен подобно начинание е не само нередно, а и категорично не го приемам. Веднъж, защото го възприемам като мародерство, нарушаващо покоя на загиналите. Второ, защото предметът, на който бих могла да стана горд собственик, ще ме обвърже с невидимата си енергийна нишка, непрекъсната от времето и пространството, със страданието, попило в него. Не приемам идеята за този начин за печелене на пари най-вече заради последиците, които са неизбежни както за създателя на произведението, в случая часовника, така и за хората, купили си тези часовници, изработени от корпуса на частица на потъналия кораб.
Болката и страданието на спасените, ужасът от загубата на близки, с които са пътували на кораба, енергията, с която е била заредена водата, докато са се давили или са се качвали в спасителните лодки, е попила в метала. Единствената обработка, която може да неутрализира негативната енергия, струяща от парчетата метал, е стопяването им. Но тогава металът щеше да бъде просто метал, а не автентичен, оксидиран и патиниран спомен от неочакваната кончина на хиляди човешки животи. И тъй като металът от корпуса на „Титаник“ е само повърхностно обработен, тази негативна енергия винаги ще е в него. Очевидно създателят на тези часовници изобщо не се замисля за последиците. Може би не смята, че има такива, или пък му е безразлично, но и той, и купувачите на часовниците ще бъдат потърпевши в кармичен план.
Разсъжденията, че след като корабът е престоял 100 години в дълбините на океана, времето е отмило негативизма от него и подводните течения са го отнесли и разсеяли в безкрая на океанската шир, са погрешни. Времето е запечатало ужаса на загиналите пасажери, затова и не е възможно без последици да бъде отмервано от часовник, носещ следите от тяхната гибел.
В кармичен план създателят на часовниците, а също и хората, които са му дали разрешение да използва частица от автентичния метал от корпуса на кораба, вече са си спечелили кармични врагове сред загиналите пасажери, голяма част от които все още не са преродени и търсят мъст и разплата. От друга страна, същата негативна карма си трупат и притежателите на часовниците, защото с покупката, която не е музеен експонат, за да припомня за трагедията на поколенията, а за да задоволят собственото си его, те всъщност се гаврят с паметта на загиналите.
Не бих могла да кажа какви ще са кармичните наказания за всеки един от хората, купили си такива часовници, нито за техния създател, защото границите са много широки и биха могли да бъдат както някакво невинно страдание, така и тежка болест и даже смърт.
---
Ромен Жером, швейцарски часовникар, е създал часовник, наречен „Титаник ДНА“, в който използва метал от корпуса на „Титаник“, изваден от океанското дъно на близо три километра дълбочина. Часовникът има черен циферблат благодарение на боя, направена от въглищата, открити в останките на кораба.
Моделът „Титаник ДНА“ е в ограничена серия от 2012 броя в търсене на символиката, че през 2012 година се навършват 100 години от потъването на кораба.
Часовниците нямат обявена цена. Няма информация колко от тях са продадени.
Най-големият за времето си презокеански лайнер „Титаник“ потъва по време на първия си трансатлантически рейс в нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. в северната част на Атлантическия океан в резултат от сблъсък с айсберг.
Корабът потъва за 2 часа и 20 минути. В момента на катастрофата на борда му се намират 1316 пасажери и 891-членен екипаж или общо 2207 човека. От тях се спасяват 705, а 1502 загиват. Корабокрушението на „Титаник“ предизвиква неимоверен за времето си обществен отзвук в целия свят и е най-голямата по численост на жертвите катастрофа в историята на корабоплаването дотогава.
