Съдбата дарява щастие в чужбина
Скъпа Алена! Прочетох с огромен интерес книгата ти „Сватбата“ и съм изумена от разказите и неволите на хората, въпреки че и мен преди години не ме пощадиха.Алена: Зарадвах се на писмото ти, спомням си, когато ти писах, че колкото по-бързо се разведеш и заминеш зад граница, толкова по-голяма е гаранцията, че ще си спестиш бъдещите проблеми, включително и здравословните, при някои хора до нелечими.Сключих брак на 20-годишна възраст, притисната от беднотията на моите родители, които ме задомиха за заможен ерген, за да заживее у нас и да ни дострои къщата.
Сватбата беше в събота, за да може „цело село“ да излезе на мегдана и да се весели заради блясъка, организиран от родителите на моя вече бивш съпруг. Подписахме, църковен брак не сме сключвали и по-добре заради последващите събития.
Две години след сватбата забременях, а моите родители, доволни, че имаме завършена къща, нищо че зет им постоянно тича по фустите в селото и не само, отишли да ми леят куршум, за да е читаво бебето.
Пометнах в третия месец. Бях депресирана и шокирана, а те нямаше как да не си признаят, защото според доктора съм здрава и няма причина да изхвърлям плода. Стана голям скандал.
След година забременях отново и родих близнаци, момчета, за радост на свекъра и свекървата. Не че не се изпокараха родителите ни на кого и как да ги кръстим, та да няма обидени, но накрая разумът надделя и понеже се родиха в деня на Св. Св. Кирил и Методий, ги кръстихме с тези две имена, пък и букви на дядовците имаше.
Минаха години, децата пораснаха, учиха и останаха в чужбина. Аз бях все по-самотна заради постоянните извънбрачни връзки на съпруга ми и създадените още две извънбрачни деца от различни жени, които той призна, а като капак ги доведе да живеят на последния етаж в нашата къща. Това преля чашата на търпението ми и поисках развод. Щял да ми вземе всичко. Голяма работа – казах му – да го дели с моите родители и с децата, на които е законен баща, защото за другите не бях и до днес не съм сигурна, че са негови. Тогава ти писах за първи път. Ти ми каза, че Съдбовният ми път изисква да живея извън България.
Заминах за Германия като болногледачка, най-напред в дом за възрастни хора, а след това при семейства, които имаха нужда от помощ. В едното от тях се запознах с втория си съпруг.
Не съм и мислила за втори брак, но реших, че след като имам ухажор, Съдбата ми дава втора възможност, поне да опитам да съм щастлива. И така, оженихме се, вече 12 години живеем в хармония, сключихме граждански брак, но за църковния имахме колебания и заради различните ритуали в православието и католицизма, но щастието си е щастие – пътуваме много, посещаваме деца и внуци. Той е имал също ранен брак, но съпругата му е починала и не се беше женил повече до срещата си с мен. Има също две деца.
Искам да те попитам – какви бяха грешките при първия ми брак? Дали е правилно решението ни да не се венчаем с втория ми съпруг, а също и всеки от нас да носи халката си съгласно неговата религия? Ако си вредим с това, просто ще свалим халките и ще си ги съхраним за спомен.
Проблемите при първия ти брак са създадени от родителите ти и от тези на бившия ти вече съпруг. И двамата сте били в периодите си на Съдбовна забрана за брак, които, както знаеш, предопределят край на брака, по-бърз или след дълга агония. Той още не се е бил наживял, а заради алчността на твоите родители са ви задомили насила. И двамата сте се разминали тогава с истинските си половинки, твоята извън България.
Етажите, които са достроени с парите на съпруга ти, са на негово име, това може би са ти спестили, тоест и са те обезнаследили, но ти сигурно си се досетила. Благодари на Създателя и на Съдбата за късмета да си завършиш образованието и заради още един късмет, че след похожденията на съпруга ти и децата, и жените, дето е довел у вас, не те е натирил вън от къщата и не ти е поискал наем за това, че дишаш един и същ въздух с него, или пък да те направи гледачка на другите си деца.
Чудесно е, че децата ти са зад граница и са се устроили там, така си пестят имотни делби и проблеми в България, все свързани с действията на твоите родители.
Сватбата в събота, с много хора, с празненство на мегдана няма как да те направи щастлива, доволна булка, но показността явно е била желана от двата рода.
Майка ти с това леене на куршум при първата ти бременност е могла да те лиши до живот от възможността да имаш деца.
Пометнала си момиченце, а когато истината е блеснала и си се успокоила след скандала в отговор на твоите молитви към Бога да ти дари детенце, си получила дар две момчета.
Ако се питаш защо, ще ти отговоря – за да не се прехвърли влиянието на летия куршум върху тях, ако са момичета или поне едното е момиче.
Енергийната сила и последиците от некадърното изливане на куршума вече са приключили. Влиянието им е прекъснато с раждането на момчета. Казвам ти го, за да не се безпокоиш, ако сред децата на твоите синове има момичета.
Както сама си се убедила, спазването на Съдбовния ти път ти е помогнало да се устроиш далече от тормоза на родителите си и съпруга си, да срещнеш друг човек, с когото да си щастлива. Съдбата винаги знае кое е доброто за нас. За съжаление ние, хората, обичайно избираме грешния път, а после се чудим защо страдаме.
Ако държите на църковния ритуал, може да се венчаете, защото там, където сте, си мисля, че няма забрана православна християнка и католик да бъдат венчани. Все пак не е задължително да го сторите. Хармонията в брака и отношенията не са следствие от наличието или липсата на църковен брак.
Халките си носите съгласно правилата на православието и католицизма, но те съветвам да ги свалите и приберете. И при двама ви носенето на халките на лява и дясна ръка е знак за развод или вдовство в очите на околните, пък вие сте си живи и щастливи. Не създавайте повод за негативна мисъл-форма, въпроси и споделяния зад гърба ви. Символът на брака съществува, дори и ако не се носи, а както знаеш, щастието, обичта, хармонията не зависят от това дали халката се носи или не.
