Как ще тълкувате написаното, че има мода да се съхранява в медальони прах от урната на починали близки, а също и с такава прах да се правят татуировки? Цитат от в. „България днес“, 5 юли 2016 г., стр. 10. „Младежи и хора в напреднала възраст носят като бижу част от праха на умрелите си познати. В специални стъкленици те закачат на верижка или вграждат в пръстени тленните останки, които носят близо до себе си“ Специалист по татуировки разказва, че „при него идвали клиенти, които настоявали съдържанието на въпросните стъкленици да бъде смесено с мастилото, за да извае татуировки“. Остава неясно дали правенето на татуси с тленните останки на някой близък не крие риск за здравето. Не са правени и изследвания дали може да се предизвика алергична реакция при смесването на мастилото и праха.“
Алена: Какво ли не съм видяла, но човешката глупост винаги намира с какво да ме изненада. Не мога да си отговоря на логичния въпрос какво им става на някои хора, че изпитват потребността, която бих определила като перверзия на глупостта, да се татуираш с праха на починал човек. Това действие, включително и носенето на прах в бижу е всичко друго, но не и почит или демонстрация на чувства към починалите хора.
Прахът не се дели
Никой няма право съгласно законите на Кармата и Незримия свят да нарушава покоя на Душата след кремирането на починалия човек, дори и най-близкият му, като отдели част от праха „за спомен“ или пък да съхранява урната в дома си и да има поведение, сякаш душата на починалия продължава да живее в дома. Живите роднини нямат право да разпиляват праха на починалия на две или повече места, защото така пречат на Душата да се пречисти и прероди, като я превръщат във вечен бродник, орисан да не намери покой.
Знам, че прочитайки думите ми, ще има болни мозъци, които ще открият начин за мъст на свои починали близки и роднини и няма да се притеснят от очакващото ги възмездие... но хора всякакви.
Бижу с прах от кремация
Абсурдно е да се носят медальони или стъклени бижута под формата на шише или дори на сърце или пък отварящи се медальони с пепел от урната на починали хора. Последици задължително има и за живите ексцентрични носители на подобни бижута.
Душа окована към бижу
С носенето на частичка от праха като бижу живите привързват душата на починалия към себе си, което е недопустимо. Тези хора обаче очевидно не си дават сметка, че впримчената в този своеобразен затвор душа, колкото и да са били прекрасни отношенията приживе, в един момент може да прехвърли товара от страданията от отминалото си прераждане върху любителите на пепелта от урните. И тогава се появява неочаквана болест, от която носителят на гробовното бижу не може да се спаси. Но ако ги питаш сега тези хора, те ще ти кажат – не ми пука, докато те гледат с подигравателна усмивка на превъзходство.
Татуировка с прах от кремация
Направата на татуировка, при която мастилото е смесено с пепелта от урната, може след години да предизвика появата на болести, същите като на починалия човек. Смъртта не ходи никъде неканена, но когато бъде поканена, винаги се отзовава, дори когато е призована преждевременно.
Чужда прах
Не на последно място държа да подчертая, че никой не би могъл да е сигурен, че пепелта в урната след кремацията на починалия човек е само от него. По-скоро обратното е правило – винаги има примеси на пепелта от други починали и преди това кремирани хора. Няма как след всяка кремация да не остава пепел, която, естествено, се смесва със следващата. Има случаи, когато поради горещините или поради други съображения се кремира повече от един човек, а след това цялата пепел се разпределя в урните, които получават чакащите роднини. Как точно любителите на тази ужасия ще са сигурни, че пепелта, която носят на медальон или използват за татуси, е на техните близки?
