Изгубила съм златен пръстен, който има голяма емоционална стойност за мен. Баща ми го е подарил на майка ми по случай моето раждане. След години тя ми го подари за абитуриентския бал. И... го загубих... Странното е, че не се ядосах и някак не мога да го приема твърде лично. Не съм напрегната. Чувствам лекота.
Алена: Преди няколко броя на „Кармичният кръг“ тълкувах какво означава загубването на този пръстен от нашата читателка, подарен й от нейната майка. „Майка ти е сгрешила и без да иска, ти е създала сериозни житейски проблеми, като ти е подарила пръстена, който е бил наречен за раждането ти и тя затова го е получила. Когато си получила пръстена, майка ти изобщо не се е замислила, че такъв подарък не се преподарява и че може да ти навреди, както и се е случило, защото майка ти те е обвързала за себе си и за семейството ви без шанс да имаш свое. Дареният ти пръстен те превръща завинаги в отговорна само към тях, а не към свое семейство, което може никога да не създадеш, защото енергията, вложена в пръстена, няма да го допусне. Носейки пръстена, дори и непостоянно, ти си оставаш винаги до тях, до твоите близки, до родния дом. Ако съм знаела, че имаш такъв подарък, много отдавна щях да те посъветвам да го върнеш на майка си. Благодари на Съдбата и на Създателя, че си загубила пръстена. След като си го загубила точно на имения ден на баща си, подарил го при твоето раждане, приеми, че е освобождаване, разчупване на невидимите окови, които досега ти пречеха да създадеш дом и семейство. Загубата на пръстена отваря твоя път, защото очевидно той досега ти е пречел да спазиш изискването на Съдбовния си път.“
И като в приказките чудото се случи. Едно познанство се превърна в приятелство и отношения, за които тази все още млада жена винаги е мечтала. Съдбата обаче има по-далечен поглед от нас, хората, и вижда онова скрито бъдеще, за което все още дори не подозираме, но би могло да донесе немалко страдания... и предупреждава. Било чрез Съдбовни знаци, било насън. Получих второ писмо.
Моят приятел сънувал, че е в къща, за която в съня си бил убеден, че е нашата. Намирал се в стая с жълто-кафява покривка, стара квадратна маса в средата на стаята и бели пердета на прозорците (в действителност масата в кухнята наистина е квадратна, а покривката – жълто-кафява). На масата сме седели аз, той и срещу него – баща ми. Приятелят ми седял от дясната страна, баща ми – от лявата, а аз – по средата между тях. И той, и баща ми били облегнати на лактите си и приведени над масата. Зад мен имало прозорец с бели пердета, които се развявали свободно и нежно. Не виждал в лице мъжа до себе си, виждал го само като силует, но вътрешно бил убеден, че човекът е баща ми. Зад стола му и зад моя стол имало диван. В действителност в момента в кухнята ни няма диван, но имаме планове да сложим такъв до края на месеца – сега, след завръщането ми ще го изберем, понеже правим ремонт. Главите им били близко една до друга, гледали се очи в очи. Баща ми го попитал: „Ти за какво си тук? За какво си дошъл?“ Приятелят ми се стъписал и му отговорил: „Няма да ти кажа!“ Тогава баща ми му казал: „Няма да ти дам … (мен)!“ И той се събудил с усещането, че баща ми е агресивен и не го е посрещнал с добри чувства.
Алена: Съдбата те е предупредила в съня на твоя приятел, че все още не бива да го водиш в дома на своите родители и да го запознаваш с тях. Сънят предупреждава, че вашите не са преглътнали загубата на пръстена, който баща ти е подарил на майка ти за твоето раждане, а тя на теб, за да сте вечно обвързани.
Както виждаш, всичко, което тълкувах за пръстена, вече се случва и животът ти се разчупва, на този етап личният, но постепенно ще намериш вярното място и в професионалния. След като си се лишила от тази обвързаност, която е била причина за самота, липса на увереност, че някога ще си щастлива, след като вече имаш любим човек до себе си, ти тръгваш най-сетне по твоя си път, но с години закъснение. Онова, което е трябвало да започне на твоя 18-и рожден ден, започва да се случва сега.
Пръстенът, въпреки че си заживяла от пълнолетието си в твоите си полеви структури, отделена от полевите структури на родителите си, не е позволявал да се отдалечиш от общото енергийно гнездо, което са създали, но в което нямат право да те задържат насила, сякаш си кучето пазач, което е длъжно да им е вярно. Изчакай, ще преценим кога да отидете и да го запознаеш с твоите родители, които и на мен се сърдят за тълкуването.
