Прощъпулник

Спъването е лоша орисия

В нашия регион, когато детето направи първите си самостоятелни стъпки, майката меси питка и тичешком, без да спира, отива до съседи да раздаде от тази погача с мед, като внимава да не се спъва, за да проходи детето й безпроблемно, да е пъргаво и игриво.

Според друг ритуал, след като детето проходи самостоятелно, майката омесва погача и кани близки, които да присъстват. Избират предмети според пола на детето и амбициите на родителите му за неговото бъдеще, които се поставят на ниска масичка.

Родителите предварително трябва да са определили кой предмет коя професия символизира, а не да импровизират и нагаждат, след като детето вече е избрало предмета.

Постила се чист чаршаф, питката се търкулва към наредените предмети, така че детето да тръгне след нея. Според обичая на прощъпулника предметът, който детето ще си избере, ще бъде това, което след време ще стане негова професия. След това погачата се разчупва и се раздава на гостите.

Първият обичай, според който майката прави питка и тича, е някакво местно суеверие, което е заменило правилния ритуал. Защо възрастният човек, майката, трябва да тича, че да орисва детето си по този начин?

Ако майката например е родена във Водолей, зодиакален знак с изявено умение да се спъва, означава ли, че тя ще ориса детето си на спъване в живота и неигривост?

Ако майката падне и не дай Боже се контузи, заради силната мисъл-форма на околните е напълно възможно на детето да се вменят травми, които не са му заложени. Кой ще бъде виновен тогава? Ритуалът е безсмислен до потенциално вреден.

Вторият ритуал, типичен за България, всички сме го спазвали, е приятен и весел начин да направим опит да хвърлим поглед в бъдещето на детето, стига родителите да не се вкопчат в своите мечти за професионално развитие на детето им.

Тогава ритуалът става опасен, защото всички предмети, сложени на ниската масичка, ще бъдат предвалително орисани-манипулирани от въжделенията на родителите, бабите и дядовците.

Целта е детето само да си вземе това, което му харесва, без значение какво е то, а символиката е именно, че масата с „богатства“ го е накарала да направи първите стабилни стъпки – нищо повече. Иначе как ще го накараш да се засили и да гони цел?

Прещъпулникът е първата негова голяма цел – да си вземе нещо от богато заредената маса. И този ритуал сам по себе си е безсмислен, защото каква ще е бъдещата професия, може да покаже единствено хороскопът му за професионална реализация.

Родителите със своите амбиции нямат право да променят Съдбата на детето си, нито да слагат предмети, изявено характеризиращи женски или мъжки професии.

Правилното е следното: постила се чаршаф като пътека и се търкаля питка, която детето следва, дори ако се наложи да го хванеш за ръчичка. След това, когато стигне до масата с предметите, питката също се поставя на масата в единия край. Детето може да реши да си вземе от нея или да си отчупи парче.Подреждат се предмети – всякакви, без да се наричат предварително, а детето само трябва да посегне и да избере. Имала съм случай, когато бабата, недоволна от избора, караше детето да си вземе друг предмет. Това е насилие над волята му.

Детето може да избере един или няколко предмета, но те може след време да се окажат неговото хоби или неговата втора професия, но не е категоричен избор.

Ако детето е подтиквано след първия да взима още предмети е възможно след години, объркано заради болните родителски амбиции да се превърне от умно и талантливо в същество без мечти и желания, защото е учило и работи това, което е било нечия мечта, но не и заложеното му от Съдбата.

Когато приключите с избирането на предмети, чупите питката, дават се парчета на другите деца. Нека те тичат и с играта си орисват и вашето дете.