Ако наказанията на тези, които днес биват наказвани с мъчения, страдание и убийства, войни, са следствие от техни действия в предишен живот, как тези, които ги наказват, са „избрани“?Алена: Ако под „избрани“ да бъдат палачи разбираш било Създателят, било Демонът на мрака или дори Сатаната да стоят и да избират кой кога да бъде жертва и кой кога палач, грешиш. Кармата е тази, която „избира“, но не защото наистина го прави, тъй като кармата е неодушевена. Технологията на процеса е следната, въпреки че и тя крие безброй нюанси в своето проявление, които не ни е съдено на нас, хората, а и на всяко друго същество във Вселената, да знаем.
Всеки от нас има своя лична карма, родова карма, колективна, расова, държавна, планетарна карма. През време на своите въплъщения на планетата Земя ние трупаме положителна или отрицателна карма, която в някой момент трябва да бъде наградена или възмездена. Би могла да стане и неутрална. Създадената карма на част от хората, които са били избивани някога назад във времето без причина, без насилниците да са имали право, а и потребност, задължително в един момент ги превръща в палачи в някое тяхно прераждане.
Палачът е жертва, жертвата – палач
Разбира се, винаги има и жертви за първи път, както и убийци за първи път, които стават такива било заради аспекти в личната си звездна карта, било заради ситуация, в която попадат.
Когато говорим за създадена колективна карма, не бихме могли да кажем, че има точно определени преродени жертви на масови убийства и заколения в предходни прераждания, избрани сега в нашето време и пространство да мъстят, както и не е задължително палачът и жертвата, някъде в свои следващи прераждания задължително да са същите хора, но в разменени роли.
Натрупаната колективна карма трябва да бъде неутрализирана, без значение кой ще я уравновеси
Уравновесяването на колективната карма може да доведе до утежняване или облекчаване на личната карма на което и да е от човешките същества, оказали се по стечение на обстоятелствата във водовъртежа на страданието и смъртта.
Ето ви пример, който много пъти съм посочвала като причина за терора в Западна Европа.
Част от кръстоносците, проливали кръв по Светите земи, са преродени и сега са на територията на Европа. Също са преродени част от избитите мюсюлмани, а и православни християни по нашите земи до победата на великия ни цар Калоян, разгромил кръстоносците в Четвъртия кръстоносен поход, също не са били пощадени от кръстоносците. Сега е настъпил мигът за кармична разплата, защото тези групи, носещи спомена за насилието в подсъзнанието си, попадат на едно и също място със своите убийци или ги откриват и отиват на това място за мъст, свързана с колективната карма за изчистване, уравновесяване или неутрализиране от огромни маси от хора. В тази разплата на моменти се включват и преродени жертви от войните. Те също „разпознават“ своите убийци и мъчители, което дава отговор на убийствата на привидно невинни хора, или на групи от хора, от един или няколко човека, които често не са планирали отмъщението си, но провокирани от „удобните“ обстоятелства, решават да раздадат правосъдието точно сега, на мига. Така се случва и в САЩ в момента, защото сега е настъпил един от наказателните периоди, през който северноамериканците разплащат заради корабите с роби от Черна Африка, подлагани и за удоволствие на мъчения и зверства от своите бели господари. Пролятата кръв се разплаща с кръв. Подсъзнанието помни, родовата памет не изтлява, а създадената карма ще гони до момента, в който бъде уравновесена.
Не е задължително създадената колективна карма да е в резултат от избиването на десетки или дори стотици хиляди човешки същества, за да очакваме същото по размер или дори по-голямо наказание.
Тежестта на създадената колективна карма не може да бъде премерена според земните ни представи и би могло един живот да се заплати с цената на един милион животи.
Ето такъв пример ще ви дам за създадена колективна карма, засега разплатена със смъртта на повече от шейсет милиона човека, сътворила и междудържавна негативна карма заради убийството само на седем човека. И това не е краят.
На 17 юли 1918 г. в Ипатиевския дом в Екатеринбург е разстрелян последният руски император Николай ІІ, съпругата му императрица Александра Фьодоровна, децата им великите княгини Мария, Татяна, Олга, Анастасия и наследникът княз Алексей.
Съпругата на Николай ІІ Александрович е Александра Фьодоровна – германска принцеса и императрица на Русия, родена като принцеса Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис фон Хесен-Дармщат в гр. Дармщат, великото херцогство Хесен-Дармщат, тогава вече част от Германската империя. Тя е дъщеря на великия херцог на Хесен-Дармщат Лудвиг IV фон Хесен-Дармщат и на принцеса Алиса, която е дъщеря на кралица Виктория.
Разстрелът на семейството на последния руски император е създало негативна карма между Германия и Русия, която задължително в един момент трябва да бъде неутрализирана. В някаква минимална степен тази карма е потърсила равновесната си точка чрез милионите жертви, дадени и от двете страни през Втората световна война, но повече от Русия, защото руският народ не се е вдигнал да защити своя император и да го предпази от възхода на най-примитивната прослойка от обществото – болшевиките.
Кармичната мъст ще е и за Германия, защото с парите на германските индустриалци, които са целели дестабилизирането на все по-набиращата мощ руска икономика, Ленин е успял да дойде на власт. Тази глобална кармична мъст между двете държави ще се осъществи след около 100 години между началото и първата четвърт на 22-и век.
