Златното съкровище е открито на 3 юли 1799 г. край банатското село Над Сент Миклош, тогава в границите на Австро-Унгарската империя, днес в Румъния, от братята Христо и Кирил Накови, преселници от Северна България.Алена: Ще ви разкажа за една традиция в Първото и Второто българско царство, чийто родоначалник е хан Аспарух. Началото е положено след основаването на България, отсам Дунава на 27 октомври 679 г. и първите големи победни битки.При обработване на градината си на дълбочина 50-60 см се натъкват на златен предмет. Разравят около него и намират общо 23 съда, изработени от злато (18-22 карата с изключение на ритона, който е 12 карата) с общо тегло 9.926 кг.
Двамата братя подаряват съкровището на австрийския император Йосиф Втори, за което са възнаградени богато и получават благородническа титла на името на града - Надсентмиклош.
Съкровището е изложено във Виенския музей за история на изкуството.
За първи път пълният комплект оригинални съдове от съкровището е изложен в България в Националния археологически музей от 6 април до 30 юни 2017 г.
Съкровището се състои от разностилни съдове с различна форма и предназначение, датирани в периода VІІ-ІХ век, като християнският кръст върху един от съдовете е датиран от 693 г., само 14 години след създаването на Аспарухова България отсам Дунава. Съкровището се свързва с имената на боилите Глад и внука му Охтум, управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е намерено.
Традицията е следната: всеки владетел на държавата да ознаменува победите по време на бран не с надписи върху каменни колони или пергаменти, а с изковаването на златни съдове. Всеки владетел е длъжен да увеличи златните съдове символизиращи българските победи с между три и девет златни съда. Допълнително всяка победа е могла да бъде увековечена чрез златен съд, дарен не само от владетеля, но и от най-приближените му, взели участие в битката или войната. Намереното златно съкровище в северозападния край на българската държава през VІІІ век съдържа съдове от времето на хан Аспарух, хан Тервел, хан Крум.
Тридесет и осем са златните съдове оставени от хан Аспарух на наследника му хан Тервел.
Хан Тервел увеличава златото на победите на България до сто съда.
Съкровището се увеличава във вековете напред с всяка спечелена война на български владетели, вече царе, а общият брой на златните съдове е двеста и осемдесет.
Разностилието е характерно, но и логично, защото съдовете са трупани повече от три века и техният вид често е отразявал стила на подобни съдове в държавата, загубила битката или войната.
Намерените съдове, малка част от златото на победите на България, в Надсентмиклошкото съкровище са двадесет и три, а дори и аз не бих могла да кажа дали Пазителите ще ни разрешат да намерим останалите златни съдове до двеста и осемдесет или това, което е оцеляло от тях скрито в недрата на земята.
