Пиша ти, за да ти разкажа набързо за моят нов приятел. Това е едно коте, което според мен дойде в точния момент при нас и ни направи щастливи стопани на първия ни домашен любимец!Алена: Това коте ти е дар от Съдбата, защото ще ти помогне да преодолееш страховете си, за които често говориш и ме питаш. Първо, то очевидно е почувствало, че вие сте неговите спасители, но не е било сигурно как ще възприемете появата му, затова се е правило на парализирано. Със сигурност е било тормозено или изгонено от стопаните на майката или нападнато от мъжки котарак, защото те душат малките на котката, ако се докопат до тях. Е, прибрали сте го, значи този дом е неговият, а ти си неговата стопанка, която то ще обожава. Както виждаш, и майка ти го е обикнала и ти самата ще си имаш другарче, а и когато животно се появява само по този начин и в твоя случай остава с теб, то ще ти дари скоро среща с голямата любов.Моите баба и дядо имат малък апартамент, който даваха под наем дълги години. Наскоро се отказаха и решиха да го продадат, но аз обсъдих с тях варианта да го ремонтирам и да заживея там сама.
Случи ми се следното – по-малко от минута след като влязохме с родителите ми в жилището, чух мяукане откъм външната врата. Когато отворихме, там с муцунка, намушкана във вратата, лежеше почти като мъртво едно малко кално коте. Помислихме, че някой го е оставил пред вратата, макар че хората от блока вероятно знаят, че никой не живее все още там. Котето лежеше обездвижено и единственото, което правеше, е да „хъска“ от време на време. Прибрахме го в апартамента и след ден го заведох на лекар – оказа се, че е напълно здраво. Прави се на парализирано, защото умира от страх. Имаше рани по муцуната – най-вероятно от други котки или пък е бито от хора. Нищо чудно – така се страхуваше от нас. Живя около седмица в бъдещото ми жилище, ходих да го храня по два пъти на ден и да стоя при него. Постепенно започна да се показва, а не само да се крие от мен. Престраши се да го погаля и дори му хареса. Сега вече е у дома, докато се довършва ремонтът, за да не стои само. Никога не сме имали домашен любимец и си беше предизвикателство за нас в началото. То се оказа едно изключително гальовно коте, което постоянно търси внимание и много, ама мнооого иска да се гушка и да мърка. Признавам, че първите дни бях много уплашена, че трябва да се грижа за някой друг и да поема отговорност. Буквално бях в паника. Смятам, че той дойде като урок за мен, за да ме научи да се грижа за някой.
Съветът ми е, когато се преместиш, ако вече не си го сторила, да му направиш задължителните ваксини и да го храниш с това, което е препоръчал ветеринарният лекар. След като вече се гали и гушка, след като мърка, значи ви е припознало като стопани, но това задължава майка ти, когато ти не си у дома или се налага да пътуваш някъде, да го обгрижва, защото то и теб, и нея е припознало вече като мама, кой като него – тормозеното коте си има цели две мами, на които, когато порасне, ще е стопанин.
