Изпращането на български военен контингент в състава на Многонационалните сили в Ирак стана след решение на Народното събрание от 29 май 2003 г.

Няколко месеца след гласуването на депутатите – на 27 декември 2003 г., армията ни понесе най-голямата си загуба след Втората световна война. Камион цистерна, натъпкан с експлозиви, се врязва в база „Индия“ и се взривява. Убити са 5 военнослужещи, а 27 бойци са ранени. Виновни за трагедията в Генералния щаб на нашата армия така и не бяха открити, тъй както не се откри виновен и за изначално сбърканото определяне на мисията като мироопазваща, а не като мироналагаща, при която военните не оказват хуманитарна помощ на местното население, а знаят, че отиват на война. Дали измамата е била нарочна поради някакви политически съображения или от типичното нашенско безхаберие и некомпетентност, историята мълчи.

За целия период на участие в операцията в Ирак – от 22.08.2003 г. до края на 2008 г., страната ни участва с 11 контингента с обща численост 3367 души. За издръжката, транспорта и оборудването на българските военни за периода на операцията в Ирак са изразходвани около 170 млн. лв.

През цялата ни мисия в Ирак дадохме общо 13 жертви и над 30 ранени.

Над 50% от бойците от първия контингент напуснаха армията.

Здравейте, скъпа Алена. Поводът да ви пиша днес е, че на 11.08.2013 година се навършват 10 години от заминаването на 1-ви пехотен батальон за Кербала. Една забравена за мнозина история. Не и за нас, които участваха в нея пряко или косвено. Не си спомням дали съм ти писала преди, че съпругът ми е бил на тази мисия и замина с първата група на 11 август. Някъде тогава започнах да чета списанието „Кармичният кръг“ онлайн. Вие бяхте публикували статия за тогавашните събития. Животът на всички нас се промени много оттогава насам. Мисля, че една много голяма част от момчетата напуснаха армията. Командирът на батальона полковник Петко Маринов на 1 ноември 2012 г. хвърли пагоните. Много хули отнесе той. Не мога да коментирам с право или не. За себе си знаех, че той е единственият истински подготвен български офицер, способен да ръководи такава мисия. Бях спокойна, че ще върне моя съпруг жив и здрав. Моят съпруг се прибра жив и здрав, но други нямаха този късмет. Друг е въпросът, че се появи една скрита до този момент агресия. Така и никой не спечели „големите пари“. Лепнаха им прозвището „печалбари“, а много от тях бяха професионалисти, които искаха да се докажат в реална обстановка и не бяха отишли за пари. Съпругът ми напусна армията по мое настояване. Върнах се назад към тези събития, защото във фейсбук се появи група „10 години Първи пехотен батальон – Ирак“ и бяхме добавени в нея. Молбата ми е да публикувате отново статията за Кербала от преди 10 години и ако е възможно да кажете, каква е равносметката след толкова години, защото следи останаха, къде скрити, къде явни. Благодаря!

Алена: Припомням моето тълкуване от 2004 година, което ще обогатя с най-важните изводи съгласно звездните аспекти 10 години по-късно, която надявам се, ще съвпадне с онова, което участниците в мисията са осъзнали от собствен опит.

Кербала – за кого бие камбаната

Първата група български воини, заминала на 11 август 2003 година от България в Ирак, е положила основата, незримите правила и предопределила мястото и изпитанията на следващите.

Денят, от една страна, налага Съдбовно подчинение на обстоятелствата, което изисква всичко да бъде добре обмислено, без импулсивност и фалшиво величие, от друга, подсилва желанието у заминаващите преди всичко да постигнат мечтана материална стабилност, допълнително заложена и в броя на съставляващите групата, факт, тласкащ подвластните му да подценяват и пренебрегват Съдбовните знаци. Не на последно място са и срещите с нови хора, непознати, за командированите български военнослужещи. За съжаление денят не обещава, че тези срещи ще им донесат полза, подкрепа и косвен материален просперитет.

Денят на заминаване на първата група не е избран сполучливо, тъй като той допълнително разкрива и наказва всички пропуски в организацията и подготовката на целия български военен контингент.

Втората група – 12 август 2003 г. – е тръгнала в ден, изискващ бъдещите срещи и запознанства да бъдат прецизно анализирани и да се избягва предоверяването на малко познати и непознати хора, особено чужденци. Броят на заминалите с тази група предопределя възникването на трудности, породени от нежеланието им да анализират действията си, а това от своя страна води до непредпазливост и подценяване на обстановката.

Третата група – 13 август 2003 г. – е заминала в ден на кармична разплата, която със сигурност е допринесла за смъртните случаи, породени от непредпазливост. Непредпазливост и неподплатено самочувствие, превърнали нашите представители в мишена на кармична разплата, която е трябвало да бъде насочена към някой друг.

Присъствието на Марс в Риби изисква задължително обмисляне и на най-малките детайли в действията им. Ще има моменти, в които ще им липсва достатъчно търпение и воля, решителност и твърдост при взимане на правилните решения. Не трябва да мислят, че тяхното мнение винаги е правилното, защото рискуват да си създават ненужни врагове. Трябва да си признават веднага грешките и да ги отстраняват, а не да ги омаловажават и пре­хвърлят на друг, ако искат да избегнат следващи смъртни случаи.

Не е било задължително загиналите да са заминали с третата група, но тя оказва влияние и върху всички останали.

Двете групи, заминали през януари 2004 година, трябва да се съобразят с изискването на звездите, да си извлекат поука от станалото на 27 декември 2003 година (ден, който също е свързан с кармична разплата, породена от импулсивни действия, прибързаност и неоправдана агресия). Склонни са към същата прибързаност, водеща до безотговорност и невъзможност да защитят себе си и българската (своята) база без чужда помощ. От всеки един български военен, от неговата лична отговорност, която е свързана и с останалите, зависи да се завърнат, изпълнили с достойнство мисията си в Кербала.

Всички групи са заминали, без да бъде дооценена в детайли обстановката, без да бъдат предвидени трудности, породени от пропуски в подготовката и оборудването. Тази е основната им задача сега. И още нещо важно. Ключовата дума за българските войници в Кербала трябва да бъде „война“, а не „пари“, за да няма друг без време прекъснат живот. Това ни разкриват звездите, а дали някой ще чуе техните предупреждения, времето ще покаже...

След десет години

Неусетно отминаха цели 10 години от тази моя прогноза. Колцина в България помнят тези трагични събития в Кербала? Надали са много повече от участниците и техните роднини. Аз помня събитията, защото ги следях с внимание, а защото имаше и войници, които заминаха за пари, а техните близки ме попитаха дали е трябвало да заминат, след като бяха вече там. Някои не се върнаха. Други се върнаха душевно травмирани.

Какво ни казва вибрацията на датата 11.08.2013 г. – десет години по-късно? Какви уроци ни пита дали сме научили, какви съвети ни дава?

Общата вибрация на датата ни подсеща и изисква от нас да направим обобщен себеанализ и анализ на всичко, случило през тези 10 години. Този е правилният път, за да бъдат направени верните изводи за предстоящите мисии на България, въпреки че аз лично се съмнявам, че такива изводи ще бъдат направени на държавно ниво. Ползата, дай Боже да я има, ще бъде най-вече за войниците, участвали в мисията, и за техните близки.

Луна във Везни

Присъствието на Луната във Везни е знак, че всички, взели участие в мисията, са си мечтали за спокоен живот не защото са се „напечелили“, а защото безкрайно много са им липсвали близките, приятелите и родният край.

Аспектът предупреждава всички да внимават след завръщането си, защото рискуват да попаднат в компания, която да измъкне от тях спестяванията им чрез ласкателства, стимулиращи проявата на щедрост, или заради озлоблението на хора, които са поканили да отпразнуват края на мисията.

Не умеят да крият своите чувства и емоции, без значение дали са положителни или отрицателни. Причината е в позабравеното умение да общуват. На всяка цена трябва да си го възвърнат, за да не се чувстват самотни, което би ги довело до психически проблеми.

Някои от участниците в мисията ще са склонни да се сливат с общата маса, за да не бъдат упреквани, че не е трябвало да заминават, вместо да са горди, че са се справили, оцелели са и са си у дома.

В полза на всички участници е да се контролират и да не се замесват в скандали, защото веднага ще ги обвинят, че се правят на рамбовци и демон­стрират какви умения са придобили, дори и ако са защитили някого от физическо насилие. Да не правят непоискано доб­ро, защото заради мисията, в която са участвали, то ще им се връща като много по-голямо от обичайното зло.

Десетата годишнина, за жалост, не носи кармична разплата на виновните за тази груба държавна, военна и дипломатическа грешка с мисията ни в Ирак, от която освен загубата на човешки животи, съсипани съдби и близо 170 млн. долара разходи, за България нямаше нито икономическа, нито политическа полза при възстановяване на следвоенен Ирак.