Привет мила Светлана. Няма драми във живота с моите деца. Живеем си спокойно, научих се да въздържам потребността си за непрекъсната промяна и сега сме се установили в България. На първо място е най-малкото ми дете, което изисква много грижи, спокойна атмосфера и най-вече търпение. Старая се много за неговото възпитание и учение. Дарявам му цялата си любов и грижа. Навън, при децата, е невъздържано, трудно приема поражения, но вярвам, че ще расте усмихнат и весел какъвто е в действителност, защото е едно прекрасно дете.

Бях ти споменала, че го определяха като хиперактивен, а имаше случай когато направо го набеждаваха за слабоумен. Тогава изпадах в тежки състояния чувствайки се безсилна срещу ограничеността на доста възпитатели и удобни служители. Мисля че постъпих правилно като не се поддадох и не приех лесното решение да го тъпча с успокоителни сиропи и лекарства, напротив, направихме тест за интелигентност, където потвърдиха, че детето е с потенциал. Това ми даваше надеждата през всичките години да устоявам позицията ни за подхода.

И накрая – не знам защо, но засега ситуацията по света никак не ми харесва и сме се установили в България, надявам се да е правилното решение, стига да не вредя на себе си и на детето.

Алена: След всички прогнози, които имаш от мен, дори и когато съм по-рязка, е време да се похвалиш, че си учиш верния и необходим ти житейски урок, въп­реки че наскоро пак беше проявила забранено добротворство. Добре че приключи бързо и без последици. Най-вече ти дари свободно време за детето, за което и то и Съдбата ще те възнаградят. Правилен е отказа ти да му дават лекарства, за да е спокойно. Той няма здравословен проблем, че да са му потребни лекарства. Даването на лекарства на тези не влизащи в калъпа на общоприетото деца, деца с хиперактивност, е заради незнанието и неумението на обществото да се справи с тяхното различие. Да претвориш психически и физически здраво човешко същество с лекарства в нещо различно от заложеното му по Съдба, е престъпление съгласно законите на незримия свят. А той е едно чудесно дете. Просто заради различните случки от раждането му е предварително съзрял, но все още не умее да тълкува както и да осъзнае своето място, това ще се случи в по-късните години от израстването му. Важното е да е самото себе си, но не и натъпкано с удобни за някого таблетки, да не го превърнат в опитно зайче, само защото и учители и педагози не могат да кажат защо е такъв и да си позволяват да го наричат с обидни епитети, за да скрият невежеството си, които нараняват и теб. Не можем да ги променим, а те сами товарят кармата си, въпреки че са убедени в правилността на своя начин на действие. Фактът, че са възпитатели и лекари не им дава право да поставят удобни диагнози и да лекуват от несъществуващи заболявания, само защото имат дипломи, но не винаги подкрепени от знания.

Не бива да се притесняваш, че не се сработвал с децата, не е единствен, няма и да бъде. Той по-дълго ще търси средата си и обичайно ще прави впечатление на различен, понякога самотен, понякога отхвърлен и страдащ, но повод за притеснение няма. Трупа житейска опитност, докато дойде време в бъдещето да намери подходящата среда, за да се развива и да се доказва сред равни като потенциал на него хора. Затова и не приема загубите си и нечестното поведение на околните. На прав път си и ще постигнеш отлични резултати.

За чужбина си права, засега се устройвай в България, а ако някога във времето се отвори такава възможност може да заминете, но не си внушавай, че вредиш на себе си и на детето.