Много пъти, когато съм била на кръстопът, в трудно положение или съм мечтала за нещо трудно постижимо, отивам в единия от двата православни храма в нашия град. Заставам винаги пред иконата на Исус Христос и изливам какво ме е довело този път пред нея. Моля се с открита до дъно Душа Той да се взре в мен, да проникне в Душата ми и да ми каже дали заслужавам това, което толкова много искам, и ако да, ще получа ли Неговата подкрепа.

В този момент почти всеки път имам усещането, че очите на Исус от иконата оживяват, зениците мърдат с появил се жив блясък на погледа и изпитателно се втренчват в мен, като че ли наистина искат да ме проучат коя съм, каква съм и какво представлявам отвътре.

Тогава аз се стремя още повече да се отворя, да покажа всичко от себе си, за да не остане и сетното кътче от мен скрито от Този, при когото съм отишла да чуя „да“ или „не“! След това, без да съм отклонила и за миг дори поглед от иконата, ми се струва, че очите се усмихват и цялото изражение става някак благосклонно.

Веднъж обаче ми се стори оживелият поглед да ме гледа строго, с неодобрение и това ме накара да се почувствам малка, нищожна и много сгрешила. Колко ли грешно е било желанието, с което съм отишла при Него да поискам подкрепата Му?

Въпросът ми към теб е: Това моя фантазия ли е, някаква игра на сенки от запалените свещи ли е, или е нещо друго, което само ти можеш да ми кажеш? Наистина ли може да съществува такова единение (общуване, усещане) между човек и неговия Небесен създател?

Алена: Ако правилно си се изразила, ти заставаш и отправяш своите мисли и въжделения пред икона на Иисус, а в края на писмото си питаш дали може да съществува единение между човек и неговия Небесен създател. Ако точно това си искала да кажеш, а не си сгрешила, си отъждествила Създателя, Твореца на всичко живо и неживо, който ние възприемаме като Бога Отец, с неговия Син – Иисус, който е нашият Спасител, но не и създател.

Общението със Създателя, с Бога, с Божия Син е невъзможно, въпреки че ще има несъгласни с мен, да стане чрез образ от икона, без значение дали тя се намира в черква или не, както и дали е осветена. Иконите с образа на Иисус, на Богородица, на Богородица с Младенеца са милиони. Нима някой може да повярва, че Иисус е избрал да общува с него посредством образа си от икона? А и защо да го прави по този примитивен начин?

Много пъти съм ви разказвала, че нашите мисли, въжделения, молитви са енергия с положителен или отрицателен енергиен заряд. Независимо от това ние къде се намираме – в черква, на полето, докато придремваме в автобуса или дори ако размишляваме в тоалетната, енергията на нашата мисъл я насочва към Иисус, към Създателя, към Демона на Мрака или към Сатанаил. Нашите мисли задължително са чути. Дали ще има продължение и обратен отговор като внушение, това е друг въпрос. Нещо много често срещано при човеците е да се молят на Иисус и молитвите на думи да са отправени към Него, но мислите са заредени отрицателно и стигат не до Иисус, а до Сатаната, който връща удобния нему отговор.

В противоречие с правилата на православната църква, но в съгласие с правилата на незримия свят ще кажа, че моленето, наричането, кланянето пред икони, независимо чий е образът, е суеверие. Молитва пред икона объркан живот не оправя, съвети не дава, Божия благословия не дарява.

Начинът, по който го описваш, не може да се случи и поради още една причина. Ние, хората, а и всички живи твари във Вселената сме деца на Създателя, съвкупност от физическо тяло и ефирна Душа. Създателят е във всеки от нас и ако ти наистина си с отворено сърце и осъзнаваш греховете си, няма причина да ти бъде даден съвет без думи, с премигване с поглед, а ти да го разчетеш, при това правилно. От стотиците хиляди човешки истории, които съм тълкувала, мога категорично да кажа, че хората в преобладаващото си количество, не само в България, а навсякъде по света не могат да тълкуват правилно Съдбовните знаци. Или ги пропускат, или ги тълкуват грешно както им е удобно. Не могат да тълкуват правилно и сънищата си, които са основният проводник на съвети от незримия свят.

Всичко, което описваш, е плод на твоята фантазия. Внимавай, защото онова, което ти мислиш, че виждаш и разбираш, може да те тласне към такива погрешни решения в живота ти, че да съсипеш и твоя, и този на близките си.

Отговорът ми е категоричен – няма такова общение, нито такова единение между теб и Иисус или Създателя посредством иконата. И тъй като мислите ти са стигнали донякъде, да допуснем, че е било в зоната на Светлината, тогава когато иконата те е погледнала строго, правилно си го усетила. Дух от астрала ти е дал знак, че това, което правиш, е в разрез с думите на Създателя да не се кланяме на неговия образ и подобие, а да го носим в себе си. Така човек не може да бъде заблуден с кого общува. Все пак да не забравяме, че за да има достоверно общение между зримия свят в лицето на човек и незримия свят в образа на Дух, Душа, съществото от друга планета, дори Божественото начало, е необходимо третото око на човека да бъде отворено. А то от хилядолетия е затворено.

В твоя период на анализ и самоанализ е време да осъзнаваш грешките си и да не разчиташ на подаръци от Съдбата, които не си заслужила, за да не навредиш не с твоите си грехове, а с погрешните си молитви и изказани желания на хората около теб.