В началото на август видях в новините на бТВ кратък репортаж за сурогатна майка от Тайланд, родила близначета, едното – здраво, другото със синдрома на Даун. Родителите взели здравото, а отказали да вземат болното дете, което останало при сурогатната си майка. След репортажа си казах, че ако не получа писмо с въпроси, няма да тълкувам нито конкретната ситуация, нито сурогатното майчинство.

Естествено писмото дойде, даже няколко писма, с еднакви въпроси, които обединявам в едно.

Здравей, Алена! Би ли коментирала този случай? Каква е кармата на родителите и на сурогатната майка? Каква е кармата на родените със синдром на Даун?

Получих и материала „Сурогацията – морал, надежда и много пари“ от Евелина Славкова, излязъл във в. „Труд“ на 5 август, който ви предлагам със съкращения.

Не знам дали знаете превода на „Мater semper – certa est“. От латински преведено това означава „майката е винаги ясна“. Да, но в днешно време, оказва се, това не е точно така. Пример за това е, разбира се, сурогатното майчинство. Преди дни светът полудя след новината за драмата на една тайландска сурогатна майка. 21-годишната Патарамон Чанбуа ражда близнаци на австралийско семейство. Едното – здраво, а другото – със синдрома на Даун. Агенцията и родителите знаели за вродените увреждания в четвъртия месец, но казали едва в седмия. Патарамон отказала да изостави болното дете и сега се грижи за него. Този казус отново повдига множество въпросителни пред темата за сурогацията... Възможно е много хора у нас да възкликнат – добре че у нас сурогатството е забранено. Могат да възкликват колкото си искат, но сурогатството съществува у нас, и то в доста уродливи варианти. То е бизнес – жесток. Изследвания на неправителствени организации изкарват на бял свят чудовищни случаи, далеч по-драматични от този на тайландката. Десетки са примерите в България, при които подлъгани родители получават детето, за което толкова много са мечтали, но след това стават жертви на шантаж, изнудване и заплахи. Обратното също е валидно. Как една жена ще роди дете и доброволно ще го даде на друго семейство; няма ли да доведе това до експлоатация на жените, които стават сурогатни майки; не е ли това продажба на деца; няма ли да има негативен ефект на по-късен етап за детето и може би един от най-ключовите въпроси е – коя всъщност е майката? По-просто казано, то утвърждава, че една жена трябва да има шанса да бъде майка и да отглежда биологичното си дете, но сурогацията променя традиционното разбиране за майка – от една страна, жената, която ражда дете, но не го отглежда, а от друга страна жена, която го отглежда, но не го ражда.

Алена: По пътя на своето усъвършенстване и технически възход човешката популация на планетата Земя трупа все повече и повече знания, които на пръв поглед я правят все по-могъща, приближаващи я към Твореца, но нерядко знанията и техническите умения не са градивни, а са разрушителни.

Ние, хората на планетата Земя, сме създадени и орисани да се възпроизвеждаме съгласно установени правила, нарушаването на които се наказва от закона на Кармата. Сурогатното майчинство е точно това достигнато техническо умение, което вероятно ласкае егото на някого, че е много велик, но всъщност е в пълно противоречие със законите на Вселената. Тук ще направя едно отклонение. Ще дойде време, след около 100-150 години, когато зачеването и износването на плода ще е резултат от генното инженерство, което в един момент ще създава деца в епруветки. Такава е практиката на високоразвитите планети, където комбинациите между родители се подбират така, че всяко създадено дете да носи интелекта и да се развива в съзвучие с изискванията на своята планета и на Вселенската общност. И тъй като до този момент е още много далеч, се връщаме на Земята в началото на 21 век.

Сурогатното майчинство е в пълно противоречие с Вселенските закони, с правилата в незримия свят, със Закона на Кармата. Сурогатното майчинство е престъп­ление спрямо правилата на живота във Вселената, но планетата Земя няма да получи наказание за него, защото все още не сме приети в общността на Вселенския разумен живот. Заради ниското ниво на развитие на Земята кармичното наказание се търпи от участниците в съответното „начинание“, а не от цялото човечество. Недейте да мислите, че размахвам пръст и упреквам, защото знам как стоят нещата извън Земята... въпреки че за немалко човешки същества разумен живот извън Земята не съществува.

Сурогатното майчинство все повече ще набира сила, както и инвитро зачеването, но ще дойде момент, в който човечеството ще се откаже от тези два начина за възпроизвеждане, както и ще се откаже от присаждането на органи от починали хора за спасяването на живота на други. Чрез сурогатното майчинство не само се нарушава, а направо се прегазва Законът на Кармата. Защо? В природата, част от която сме и ние, има строги правила, създаващи равновесие. Това равновесие е следствие на милиарди, невидими за нас енергийни нишки, свързващи нашите отношения, постъпки с други хора едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. Това равновесие включва възможността една жена или двойка мъж и жена да създадат потомство или забраната да имат деца в едно или повече свои прераждания.

Инвитро зачеването и сурогатното майчинство са изява на желанието не толкова да се преодолее физическата природа на човешкото тяло, колкото да се преодолее някаква кармична забрана. Нищо, че според мнозина карма не съществува. Тази е причината да не приемам желанието на всички онези жени, които нямат здравословни причини, нито причината е в техния партньор, на всяка цена да родят дете, без да се замислят, че може би не успяват, защото има някаква невидима, но истинска причина това да не се случи по естествен път. Правят безкрайни опити за инвитро, а когато не стане, те още повече се вкопчват в идеята да докажат на всяка цена, че ще имат дете и... ето го решението – сурогатната майка.

Тази жена е привидно само утроба, но износва детето. То е свързано с пъпната си връв с нея. Плодът и сурогатната майка градят обща карма още докато го износва, изграждат общи полеви структури, които роденото дете носи, докато не навърши 18 години.

Общите полеви структури между сурогатната майка и износения от нея чужд плод са неразрушими и не е възможно да бъдат прекъснати и детето да се обвърже с полевите структури на хората, които са го „поръчали“. Тук е редно да си зададем още един въпрос: дали ако майката е постигнала своята амбиция да има дете по този начин, ще го обича наистина или то ще е удобният параван, за да не я сочат, че е различна, защото не е родила дете?

Дали, ако това дете бъде обичано, в един момент, когато излезе от полевите структури на биологичната си майка, каквато се явява и сурогатната, то няма да реши да изостави родителите, които са го получили и го гледат, защото на подсъзнателно ниво усеща, че те не са неговите родители, дори и да е обичано.

Второто нарушение на Законите на Кармата е, че биологичните родители създават негативна карма със сурогатната майка, от която подсъзнателно и съзнателно се страхуват, защото може да разкрие тайната.

Създава се негативна карма между биологичните родители и детето, ако то изведнъж се откаже от тях.

Сурогатната майка нарушава законите на Кармата заради фак­та, че ражда и дава детето на други хора, за да получи пари. Човекът не е стока за продан, още по-малко едно дете, което със сигурност не е искало да се ражда по този начин и да отиде при други хора.

Следващото нарушение на законите на Кармата е свързано с възможността Душата, въплътена в детето, да се окаже продадена от сурогатната майка на хора, които са негови кармични врагове и ще го подложат на тормоз, когато и тяхното подсъзнание осъзнае това. Когато Душата се въплъщава в плода, тя избира майката и бащата, но няма как да разбере, че тази майка е само утроба до нейното раждане. Ето защо съм на категоричното мнение, че сурогатното майчинство нанася вреда на детето, а също така вреди и на бъдещите поколения.

Сурогатното майчинство трябва да бъде забранено, въпреки че до осъзнаването на този морален аспект от човешкото развитие е все още безкрайно далече.

Децата, родени със синдрома на Даун, са подвластни на кармата на биологичните си родители, които заслужават това дете. В случая с едното близначе, родено от тайландката, причината е или в нея самата, или в хората – приемници на детето или децата. Няма как да бъда по-точна, защото не знам дати и часове на раждане.

Кармично наказание ще носят лекарите, които не са казали, че едното дете е с този синдром и не са прекъснали бременността, преди Душата да се е вселила в тялото на децата.

Кармично наказание ще търпят и хората, които са взели едното дете, но са отказали да вземат болното. Сурогатната майка частично чисти само с тази бременност кармата си заради факта, че е взела и иска да гледа болното дете, но не я чисти окончателно, ако е раждала и други деца, за да бъдат продадени, или ще ражда такива в бъдеще.