Искам да си направя завещание. Редно ли е това? Разполагам с известна сума пари и искам да дам част от тях на верни приятели. За тях ми е питането – този жест няма ли да се тълкува като непоискано добро?

Дали ще се счита за непоискано добро, ако на разговор споделя за лек, който ми е помогнал, или пък разкажа, че съм попаднала на добра и евтина дестинация и някой от събралите се се поинтересува от казаното от мен?

Алена: След като искаш да направиш завещание и да дадеш пари на верни приятели, а не на роднини, непоисканото добро ти е гарантирано, както и последващите негативи. Знаеш, че за непоискано добро се връща зло.

Завещание можеш да направиш, но то няма общо с желанието ти да оставяш пари на един или друг „верен“ приятел. Тези хора няма да оценят твоя жест, няма да приемат дарението, колкото и голямо да е то, като знак на добрите ви чувства и отношения, а ще решат, че ги съжаляваш. Ще бликне гняв, силен при това, особено ако разберат за парите едва след отваряне на завещанието, водещ до кармична разплата.

По-добре, ако не искаш или нямаш роднини, на които да дариш парите, ги дари за нещо полезно – дом за възрастни хора например.

А дали може да разказваш за лек или пътуване, отговорът ми е, че това не е непоискано добро, защото ти не налагаш мнението си, а само споделяш.