В пустотата на битието ни битки ни внушават

Левът срещу еврото, Давид срещу Голиат. Вдигнете се, българи юнаци, къде сте, нови опълченци, достойнството ни потъпкаха, душата ни умира без национална валута, без лева, завещан ни от Левски, и прочее емоционални лакърдии. В мъглата от боцкащи сърцето думи немалко от неинформираните ни съграждани, а и от отлично имащите представа за българската парична действителност пускат цялата пара в свирката, щото енергията във влака на родната икономика от 1997 година минава през еврото.

Рехави стачки срещу „историческия приоритет на правителството“- въвеждането на еврото от 1 януари 2027-а, Европа срещу Евразия, опит за референдум, организиран от рушителя на България, настоящия президент Радев. Думи и действия – шума на вятъра.

Орлов мост, блокиран от стотина протестиращи. Пак добре, че има и хора. През 2020  г. премиерът Борисов не позволяваше да се махнат няколкото празни палатки от най-възловото софийско кръстовище. Това било според него демокрацията, разбирай – малцина да тормозят мнозинството, а премиерът да се крие, щото шубето е голям страх, както казвахме като деца.

Няма нужда да си завършил икономика, за да знаеш, че българският лев, още от идеята за създаването на национална валута след Освобождението, е замислен да бъде привързан към силна пара, към френския франк. Преди 145 години един лев е делим на 100 сантима и е равен на един френски франк. Държавното счетоводство се води във френски франкове.

По-старото поколение помни, че цялата търговия на соцлагера, държавите  –  членки на СИВ, от 1964-1965  г. се извършваше в преводни рубли със съответното златно покритие. Преводната рубла нямаше материален вид в банкноти и монети, но се използваше за глобални разчети между страните членки. До 1990  г. левът беше вързан за златната преводна рубла.

Предполагам, че мнозина все още помнят какво се случи с великия български лев след демократичния преврат през 1989  г. От плавна до неконтролируема, целенасочено организирана инфлация, достигнала през 1996-1997 година налудното, но много удобно за някого съотношение 3000 лв. за един долар. Пълен крах на българската икономика. Това е времето, през което гордата родна валута е свободна, никому не е подчинена, освен на българските политици.

Гледам постовете на леволюбците. Едни разярени лъвове, едни големи зъби, отворили паст да глътнат еврото, че и Федералния резерв на САЩ, пък трикольори, вдигай се, народе, на последна битка, а действителната картинка с лева е от жалка по-жалка. Кого мамят тези хора? Слепци и глупци да ги следват винаги ще се намерят. И все повече стават.

От 1997  г. сме във валутен борд, 1 лев беше 1 германска марка, а от 1999  г., след като Германия прие еврото, левът се върза към вече общата европейска валута, слава Богу.

От 1 януари 2007  г. България е член на ЕС и съгласно присъединителния договор е длъжна да приеме еврото след изпълнението на необходимите критерии, все едно кога ще се случи. По време на преговорите родните преговарящи не са изисквали оставането на лева едновременно с еврото. Предполагам, и те са били наясно, че там, където има няколко възможности, се отваря вратата за далавери. И ако тогава не са се сетили какви могат да са тези далавери, са били предвидливи да предположат, че неизбежно ще бъдат измислени. Българинът е цар на далаверите.

Това е положението с лева. Българската национална валута понастоящем е само хартийка, която има стойност, защото е в паричен съвет.

В неявен вид родната ни валута е евро, а левът вече 28 години е неговото илюстративно изражение на местна почва.

Дошло е време да отиде в историята и този факт е ясен още от 2007-а.

Договорите трябва да се спазват, тъй че диверсията на президента Радев с референдума за по-късното въвеждане на еврото и всички правещи вятър по темата, било заради лична изгода, или от емоционални напъни все да сме на контра заради предимно личен интерес, не градят име, а вредят на България чрез искането за неспазване на отдавна подписан договор. Не видях някой да излезе и да протестира за договора с „Боташ“, но това е друга тема, какво са за стабилната ни икономика четири милиарда лева, че ще държат карез на президента и да му развалят екскурзията до Япония и личната аудиенция с императора.

Моето лично, но неизпълнимо мнение, не обзета от носталгия и не защото искам да не се изпълнява договорът, е, че след въвеждането на еврото левът трябва да се запази за по-дълго време заради най-възрастната част от българското население, пенсионери, които живеят сами в отдалечени места. Тези хора трудно ще се справят със замяната и ще стават лесна жертва на измамници, имотни, телефонни, всякакви, и за кило сирене ще се намерят мошеници. И напусто ще се надяват държавата да им помогне.

Отхвърлихме още един месец от безвремието, в което живеем от април 2021 година. Месец май беше наситен до последния ден с много човешки емоции и политически изненади, но не донесе на държавата онази стабилност, която всички очаквахме.

Кметът на София за пореден път доказа липсата на управленски качества в характера си, за които предупредих месец преди изборите. Човек, който трябва да бъде направляван, някой да взима решенията, а той да е само лицето за пред публиката. Заради неадекватното му поведение по време на стачката на транспортните работници си мисля, че или съветникът му се е отказал заради натрапващата се непригодност на кмета за заемания пост, или се нагнетява обстановката, за да се предизвика падането на правителството. Бившият премиер Борисов побърза да нарече Терзийски „неможач“, твърде недостойно поведение. Не защото не е истина, а заради факта, веднъж, че хороскопът на кмета го показваше месец преди първия тур. Знаете – каквото напиша, това е. Още тогава написах, че ще плачете за Фандъкова, дори и мразещите я. Вече сте на едно мнение с мен, но късно. Втори път, защото Борисов изискваше членовете на ГЕРБ да гласуват за Терзийски на втория тур. Ама вие да не си помислите, че е имало предварителна договорка между Борисов и ПП, в никой случай.

Какво излиза – Борисов натресе Терзийски на софиянци, за да им мъсти, че не харесват него, великия, който с Господ общува. И за да избегне опасността от жълтопаветни сборища, Борисов принуди премиера Желязков да отпусне 15 милиона на транспортните работници в София. Много жалък изглеждаше Росен Желязков по телевизора. Борисов стоеше до него, не е ясно като какъв, но всъщност всички да видят, че имаме сламен премиер. Само че тази демонстрация не прави добро впечатление на Запад и през Океана. Как да преговаряш с премиер, който очевидно е безгласна буква.

Живеем си в хаоса, безхаберието избухва в агресия, респект никакъв към никого.

За кой ли път се уверяваме, че новите управници, добри познайници в поведението и отношението им към народа, не са тези, които могат да дарят стабилност на род и родина. Има и кадърни, но те са изключение, посредствеността е най-пробивна. А в България и най-харесвана. Съсипват миналото, съсипват и бъдещето и се чудят в своята посредственост на коя държава да пристанем.

А защо трябва да приставаме на някого? Защо другите държави не пристават на нас, с какво сме по-различни и ги отблъскваме? Някога, не сте били родени, и много поколения преди вас, народите искаха да се влеят в Българската империя заради нейното богатство и справедливост. Днес сме в дъното на всички класации, държим челото само по болести и смърт.

България отдавна не е това, което е била. Мнозинството не милее за нищо, не зачитат корените си. Между нас живеят хора без Душа, захвърлили са я някъде из Вселенския безкрай. И все повече стават. Дори не са хора-животни, защото животните имат Душа.

Никой от тези хора не е насилен да се прероди в България, за да може след това да я мрази, освен ако в родовото му потекло няма такива заклети врагове на Родината ни, че да възпитават в Злост и Омраза към България своите наследници. Най-лошото е, не го знаете, но ще ви го кажа – никой изявен интелектуалец, роден и живял в България в последните 150 години, не се е преродил отново в родината си. Отказват! Дори най-обичащите я. Държава без интелектуалци, включително политици и последните двама царе, е като дърво без цвят, ялово.

Не бива да забравяме, че когато омразата е повече от любовта към Родината и сънародниците ни, държавата започва да линее и е безпомощна да задържи народа. Мнозина си отиват без време, други бягат от немотия, а много са тия, които бягат, за да не ги мачка всеобщата омраза.

Тихо и без война си отива България.

Кого да упреквам, дадох, колкото можах, но на посредствените и невежите не се понравих. Искат да са водачи, но са тръстики. А аз на мъж-тръстика хороскоп не правя. Достойнството на старите българи им е чуждо, но иначе все на ползу роду съня си губят от тревоги. От тревоги да не сбъркат на кого да пристанем. Без водач не могат, но чужденецът гледа своите интереси, ако съвпаднат с нашите – добре. Ако ли не, нали сме му пристанали, ще изпълняваме, иначе току-виж нечии лични далавери, да не ги наричаме корупция, станали всеизвестни.

Политиците на нашето време на думи са родолюбци, на дело са интересчии. На думи помнят, иначе им е безразлично, че техните деди създадоха сегашната България. Разредена е кръвта им, по документ са българи, по душа са никакви.

Отива си тихо България.