Преди два месеца се състоя финал за Лига Европа между отборите на Севиля и Бенфика (Лисабон). Повечето коментари се отнасяха не толкова за самия мач, колкото за „проклятието на Бела Гутман“. Треньорът на Бенфика, унгарецът Бела Гутман, печели Купата на европейските шампиони през 1962 г., но ръководството на отбора отказва исканото от него повишение на заплатата. Тогава Гутман напуска, но проклина отбора с думите: „Аз си тръгвам, но през следващите сто години нито Бенфика, нито друг португалски отбор няма да спечели Купата на шампионите“. От тогава досега Бенфика има 8 загубени финала в европейските турнири и нито един спечелен. Това проклятие „хванало“ ли е, както казваш ти, или неуспехите на Бенфика са плод на пораженческа мисъл-форма у играчите?

Алена: Естествено, че проклятието е „хванало“, въпреки че не знам защо ми вменяваш този термин, който не е мой, а е на врачките. Дори и ако съм го споменавала, то е било във връзка с тях.

Проклятие за футболен отбор

Проклятието, изречено в момент на силно озлобление и желание за мъст, е задействало и ще действа съгласно заричането 100 години. Две са възможностите то да бъде неутрализирано. Според мен и двете не могат да се случат.

Първата е проклятието да се неутрализира от човек, който може. На планетата Земя надали се броят на пръстите на едната ръка хората, които могат да го направят. Убедена съм обаче, че за никакви пари няма да се изкушат да го сторят. Веднъж, защото отборът си го е заслужил, и втори път, за да избегнат мъстта на душата на Бела Гутман.

Втората и също тъй вече невъзможна надежда е, ако Гутман, който обаче е починал през 1981 г., го развали, като направи ритуал за „взимане на думите обратно“. Естествено, никой да не очаква, че мога да споделя този ритуал не защото съм коравосърдечна спрямо португалския отбор, а защото човекът е починал и сега търпеливо трябва да дочакаме стоте години.

Проклятие за държава

Ще направя отклонение и сравнение. За жалост цялото българско общество е подвластно на изречено проклятие от величайшия български комунистически водач Георги Димитров. Вредата, която е нанесъл на държавата, е огром­на и все още сме потърпевши от нея.

В отворено писмо до работниците и селяните в България през 1923 година по повод Септемврийското въстание този властолюбив човекомразец е пророкувал, че това събитие с всичките му последици „ще прокара още по-дълбока кървава бразда между класата на потисниците и експлоататорите, от една страна, и трудещия се народ, от друга. Никога между тях вече не ще има мир.“

За някои хора тези думи биха могли да минат в графата комунистическа нетърпимост към всичко некомунистическо и допълнително да захранят омразата на партийните фанатици. За мен, а и за всеки, който има реален досег с незримия свят, това е клетва, имаща за цел постоянното разделение и прояви на омраза в българското общество. Няма нужда да си знаем историята в подробности, за да кажем, че до този момент България продължава да живее в ту затихваща, ту стигаща до крайна изява гражданска война. Обществото ни е постоянно разделено и сякаш няма сила, която да го направи единно. Имаме шанс, разбира се, защото всяка клетва е крайна. Изречената от Димитров е с давност 100 години.

Промяната ще се осъществи през 2023 година

Даже и да има хора, които след прочитането на моите думи ще се опитат да възобновят тази клетва, това вече е невъзможно.

Ето защо, когато човек говори, трябва да мисли за последиците, освен ако те не са негова цел заради злоба, омраза, заради егоцентризъм и желание да е властелинът на Вселената, но заради които ще плаща векове наред в следващите си прераждания, ако не е коригирал изреченото, а в тези два случая е ясно, че корекция няма.