Моля, разкажи ни за тайнството и магията на българската шевица. Съществува някакво тълкуване и изследване на отделни елементи като „маказ“, „канатица“, „бабица“, което може да се намери в интернет. Но дали наистина този смисъл са влагали жените? Тези геометрични елементи се срещат в украсата на дрехите и на други култури, като вероятно имат друго значение. Чудомир казва: „…най-простата тяхна шевица е „пачи крака“. С нея почват да се учат подявките. След нея се редят „кучешки дири“, „сечените петли“, „змейови главички“, „двете клончета“, „червените кандила“ и пр. Това са шевиците по ръкавите, а по полите на сукманите има следните имена: „кривите раци“, „черешките“, „бялата белка“, „ситните“, „трите чушки“, „мушенкините“, „кудучените“, „охлювчетата“ и т.н. По коланите из селата Николаево и Гурково пък са: „чепразите“, „прусурника“, „зеленият миндал“ и пр. Многообразни и също интересни са шевиците на „огърлетата“.“ Дали с многократното повторение на определен знак в шевицата не се е случвало наричане, което жената втъкава в красивите дрехи? Имат ли автентичните шевици влияние върху човек, облякъл сега такава стара носия?Алена: Темата е огромна и ако трябва да тълкувам всяка шевица в цялото й многообразие, ще отидат години.
Българските шевици във вида, в който ги познаваме, въпреки че е много малка част от тяхното множество, се оформят от времето на Авитохъл до управлението на Кубрат. В тях са заложени част от символите на българската руническа азбука, създадена преди 2500 – 2600 години. В следващите векове те запазват своя вид, обогатяват се с нови тълкувания и така до поробването ни от османлиите.
Днешните български шевици са само красива форма без никакво съдържание или това, което е запомнено като съдържание на шевицата, е съвсем откъслечно и не носещо информация.
Шевиците в живота на българите от редовите до царете са замествали писаната история на рода при обикновените хора и са показвали социалното статукво на човека, неговата професия, място във властта.
Всяка българска шевица носи послание, което има различен смисъл в зависимост от мястото, на което е извезана на дрехата, колана, пояса, ръкавите, яката.
И в Първото, и във Второто българско царство е имало болярин, който е отговарял за шевиците, както и за нововъведенията. В дрехите на нашите деди не е било възможно да има просто някакви красиви шевици. Дори формата на бода на шевицата, която е могла да бъде и шевица върху шевица, означава нещо съвсем конкретно.
Ще ви дам пример за бод върху шевица, като конците са с различен цвят, но засега няма да тълкувам неговото значение.
Мартеничките по времето на цар Калоян
Мартениците са неразделна част от българската култура през всичките хилядолетия живот на нашия етнос. Направата на мартениците е сложен ритуал, който с вековете е изгубен. Останала е само формата, но без съдържание.
Днес наричаме червено-белите фигурки Пижо и Пенда, но през XIII в. тези имена са непознати. Човечетата са се наричали Марта и Марто. Ударението на думата „мартеница“, както я наричаме днес, също е различно. Тогава са казвали „мартеничка, мартеница“.
За направата на мартениците нашите предшественици са използвали четири цвята вълнени конци - червен, бял, син и зелен. Червено за здраве и силна кръв, бяло за светлина в сърцето, синьо – за да е синьо и мирно небето, зелено, за да е плодородна земята и да храни хората.
Правило е било на всичкия добитък и домашните любимци също да се върже мартеница, независимо дали в къщата има една овца, крава или коза или стотици овце. Мартеничките за животните са били двуцветни - само червено и бяло. Любопитен факт е, че днес носим мартеници, които някогашните българи са слагали само на животните.
