Кокичета, минзухари, кукуряци, мирис на пролет, свежест, трепет и очаквания... стоп, по-деликатно с очакванията, че тази пролет кокичетата, още неподали се, гледат лошо и кълнат на война. Не каква да е, а трета световна. Видимо на умирачка е работата. Така разбрах посланието на Петър Дънов, което много услужливо предостави на медиите последовател на Бялото братство. Близо 80 години го били съхранявали в неговото семейство като неръкотворна ценност. Беинса Дуно бил казал, че ще има „сняг насред пролет“ и „кокичето на мира ще разцъфне след големия сняг, но няма да види светлината на Слънцето, защото ще остане под сянката на войната“. Това пророчество било изречено в трийсетте години на миналия век и оттогава досега в семейството на този човек размишлявали кога точно му се падало да се сбъдне предсказанието, защото Дънов бил казал, че е „далечно, но не чак толкова“. Е, медиите – и хартиени, и електронни, за малко да колабират в истеричния си порив да ни внушат, че безсмислено живеем, защото ей го на, войната чука на вратата ни. Друг е въпросът, че когато бомбата с пророчеството изригна, до настъпването на пролетта имаше още две седмици, а според откровението на Дънов снегът щял да е насред пролет, което иде да рече около 5-10 май. Така твърди пророчеството! Според мен всеки мислещ човек ще сложи в графата партенка. Дай му на простия човек пророчества, за да си намира повод да псува държавата и оправдава за мързела си. Добре, че в тази ясновидска баталия не включиха и леля Ванга, Слава Севрюкова, преподобна Стойна, дядо Влайчо и врачките пред „Света Неделя“.

Ако си падаме по загадките, бихме задали важен конспиративен въпрос. Защо някой се опитва да отклони общественото внимание от снеговете, затрупали до безизходица точно определена част от България с прокобата за световна война, която никоя от държавите по света не иска сега. Какви хора преобладаващо населяват тази територия и дали има нещо общо годината на Сатурн и кармична разплата със снеговете по тези български краища. Ако намерим такава допирна точка, естествено е да се запитаме каква карма разплащат тези хора с България.

Много сняг натрупа, спор няма, но такъв ни е регионът. Открай време по нашия климатичен пояс вали сняг, понякога и много, човек не се вижда от преспите. Едно време обаче се радвахме на многото сняг, на студовете и лютата зима, защото тя орисваше на берекет. Днес на големия сняг му викат бедствие, защото затрупал пътищата, съборил стълбовете за електричеството и откъснал от цивилизацията стотици села и паланки, останали на произвола на съдбата, без хляб и топло, в очакване на бялата смърт едва ли не. Сякаш всяка селска къща у нас няма печка на дърва, напращяло от зимнината мазе и газени лампи.

Какви ли не изказвания чух по телевизора от възмутени потърпевши от липсата на ток. Едно от тях се вряза в паметта ми. След повече от осем часа опити и работа за разчистване на пътя до, забравих му името на селото, репортерката влезе в една къща и ги попита как са преживели. Жената, някъде между млада и средна възраст, не започна с благодаря ви хора, че положихте къртовски усилия, за да изринете снега и ни отворите пътя към света, а направо съсече: „Къде е държавата? Четиридесет часа сме без ток, една прахосмукачка и пералня не мога да пусна.“ Признавам си, онемях... Горката жена, каква е тази нейна злочеста орис, та почти две денонощия тя не може да пусне прахосмукачка и пералня, каквото е изконното човешко и гражданско право на всяко същество. Не знам дали в конституцията ни това е записано, ако не е, светкавично законодателят да поправи непростимата си грешка. След онемяването се умислих. Аз ли не живея в България или хората в това село обитават някакъв резерват, в който са открили прахосмукачката, но все още не са дорасли до великото изобретение, признак за еволюцията на човека, като метлата. Явно и с пералнята работата е същата. Не ги е споходил проблясъкът, че може да се пере и на ръка с топла снежна вода. Така и не разбрах пред кого и защо играеше театър тази жена и се представяше за нещо, което очевидно не е. Не чух репортерката да я пита дали са били притеснени от преспите и студа, когато са притичвали до дворния нужник, или четиридесет часа са удържали напъна на естествената си биологична потребност. Щото, ако си припомним, преобладаващи по българските села са дворните нужници, а не вътрешните тоалетни.

Както и да го мисля, много са дръпнали напред в развитието си някои от родопските ни села. Като си припомним, допреди четиридесет години рулото тоалетна хартия не беше познато в българското общество и по селата не смятаха за обидно да използват вестници или даже в краен случай листа от широколистни видове. Кварталните бани работеха с пълна пара, въпреки че за мнозина българи някак си беше нередно човек да се къпе повече от един път в седмицата, понякога не всяка седмица. Струпванията бяха логични, защото и жилищата с бани бяха рядкост. Поклон пред този невероятен културен скок в родопското село, приело за житейско мото повелята „в преспи мога, но без прахосмукачка и пералня – не“. А само преди 110 години българските народни представители са гласували закон за забрана селяните да носят опинци от нещавена кожа, защото вонята от разлагащата се плът се е стелела навсякъде и в поевропейчващата ни се вече столица на по-нежните носове им се е догаждало. Каква еволюция в хигиената само за 100 години! Думи нямам. Да се срамуват столичани, че даже и някои от софиянците да вземат пример, щото, като влезеш в софийския градски транспорт, вкисналата миризма на некъпано кара да се догажда и на по-нечувствителните носове.

За хигиената на тези хора разбрахме, но дали не са деградирали в друго отношение. Забравили са да казват „благодаря“ и са се научили или са ги подучили да обвиняват държавата за своите си несгоди, че и за природата дори. Да, в много отношения България е мащеха за нас, българите. В последните двадесет и пет години и най-дървената глава го е разбрала, затова и повече от два милиона граждани на държавата, предимно българи, са емигрирали. Обществото ни постепенно и сякаш неотклонно се циганизира. Не защото този капсулирал се в собственото си битие и консуматорска философия етнос ще ни надвиши като количество. Това няма да се случи, ако ще всичките циганки да се заплождат още в детската си възраст, защото такъв им бил табиетът, а и държавата им дава хем детски, хем майчински. Обществото ни се циганизира не и защото тези хора могат да имат ръководна роля в развитието на България, независимо че и сред тях има завършили висше образование и намерили достойното си място. Знаете поговорката „Не е луд който яде зелника, а който му го дава“. Вече 25 години, откакто се родихме за демокрацията, на циганите в България се позволява да се изживяват като стоящи над закона, защото винаги и на всички избори те са удобните гласоподаватели. Може масово да крадат ток, прощава им се, може 95% от криминалните престъпления да са извършени от цигани, това е само статистика, може да заплашват с ножове и брадви, че ще колят българи, но някак си законите все не ги ловят. И как да ги ловят, осъждат и пращат в затвора. Докато едните избори минат следващите вече изгряват на хоризонта. Демокрацията очевидно е и добър бизнес. Все пак да не бъда крайна. Добре е да се успокои и гласоподавателят българин, че законът е безкомпромисен, властите си вършат работата, а за убийците милост никаква. Така си мисля, защото много съмнителна ми се стори скоростта, с която хванаха циганина, поне засега сочен като убиец на 23-годишната студентка във В. Търново. Имал човекът шест осъдителни присъди, включително и такава, влязла в сила, едно убийство преди 22 години и бил обявен за издирване. Няма тайни за родната полиция, след като е решила да си свърши работата и за нищо време е открила дълго издирвания престъпник. Може би той не е въдворен в затвора от хуманни подбуди, да не страхуват другите затворници от него, ако не се е криел. Знам ли?

Купуването на цигански, а и не само гласове е наказуемо, но не дразни никого. Думата „циганин“ обаче е вода в мелницата на знайни и незнайни защитници на човешките права, готови да те осъдят само защото си я изрекъл, сякаш тази дума съществува единствено в българския език и е толкова обидна, че даже мисълта за нея те прави престъпник. Интересно как досега някой не се сетил да прекръсти великата банда „Джипси Кингс“ на „Ромски Кингс“. И тъй като мнозинството от циганите в България са потребители на блага в качеството си на удобни гласоподаватели, все едно за кого, затова съм категорично убедена, че гласуването у нас трябва да бъде задължително. Да, инатът на негласуващите до момента ще е много, ще се вдигне вой до небето за нарушените човешки права на този и онзи, за когото ходенето на риба или дремането пред телевизора е по-важно от гласуването. Възможно е и стачки да има, и саботиране с празни бюлетини или псувни по тях, но накрая ще клекнат. Интересно защо по време на социализма всички гласувахме и никой не роптаеше, а сега изведнъж на някого му се нарушавало правото. Кое точно право? Може би да бъде осъзнат гражданин и да изяви националната си принадлежност и достойнство, като отиде да гласува, а не само да вее байряка и пука с топчето по време на възстановка на боевете на Шипка и на Априлското въстание.

Задължителното гласуване няма да спре купуването на циганските гласове, но постепенно ще го обезсмисли, защото и всичките до един цигани да излязат да гласуват, ще се загубят сред множеството на останалите задължително гласуващи хора. Настъпи ли този момент, обществото ни ще може да въздъхне с облекчение, защото ще доживее мига, в който и на практика, а не само на теория този етнос ще стане равнопоставен на българския, а няма да ни превъзхожда, защото далавераджии политици са му го позволили. Без въвеждане на задължителното гласуване България ще си остане мащеха за нас, българите.

Пожелавам на новия министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова майчинският й инстинкт и чувството, заложено във всяка жена да се грижи за съхраняването на потомството винаги да я подсещат да бъде абсолютно безкомпромисна към престъпниците независимо от етноса им.