Ето интересен пример – потвърждение на тезата ти, Алена, че не трябва да се подаряват часовници! Само не ми е ясно защо приятелите му на всяка цена държат да го погребат с този часовник? Това нали ще го задържи на Земята? Информация от ПИК: „Димитър Желязков – Очите подарил на своя бодигард Александър Алексиев най-скъпото си бижу от злато – уникален ръчен часовник, който пазел в сейф. Ритуалът бил сакрален и се състоял във вторник (7 юни) вечерта, когато двамата останали насаме след дълги часове организация за предстоящата „вечеря“ на другия ден в ресторант „4 You“ в Слънчев бряг, пише „Флагман“, като се позовава на един от най-близките хора на Очите, който обаче е бил още по-близък до Сашо. Във вторник, когато двамата останали насаме вечерта, Сашо споделил, че му е време да напусне тази работа. Казал още, че след много години опити да имат бебе със съпругата му най-сетне гинеколози дали гаранция, че поредният им опит да се сдобият с бебе ще е успешен. Това просълзило боса, с когото Сашо изкара повече от 10 години заедно. Той станал, отключил сейфа си и оттам извадил скъпото бижу – връчил му го с благодарност за годините, прекарани заедно. След злополучното посещение в ресторант „4 You“ в 21,00 ч. Александър Алексиев умира, покосен от 3 куршума в гърба. „Ще го положим в ковчега със златния часовник“ – казаха аверите му.“
Алена: За часовниците съм писала и говорила толкова пъти, че беше време и глухите да чуят, и глупавите да осъзнаят думите ми и да си направят верните изводи, за да не допускат грешки. Или ако не вярват, да се съобразят с препоръката, ей така, за всеки случай. Въпреки че подарък часовник обичайно води до раздяла, в случая за жалост раздялата е поставила дарения и даряващия от двете страни на живота – в незримия и в зримия свят.

Ще отговоря какво е предизвикало необратимия край заради този подарък, въпреки че съм сигурна – ще се намерят съмняващи се в думите ми, което си е тяхно право.

Скъпият часовник, подарен от Желязков на неговия бодигард, има следната символика заради причината, поради която е дарен:

подарявам ти изключително скъпо бижу, толкова ценно, че го съхранявам в сейф, с което демонстрирам моята признателност за твоята лоялност към мен.

Този е смисълът на жеста за зримия свят.

Продължението на изречението, отнасящо се до незримия свят, е: подарявам ти това скъпо бижу, което отмерва времето, за да си с мен винаги, да не

ме напускаш каквото и да се случва и винаги да разчитам на теб, когато ми е необходимо. Ако ме напуснеш, времето за живот, което ти е отредено, да изтече и приключи.

Едва ли Димитър Желязков си е казал на ум точно тези думи, предполагам, че дори и не ги е помислил, когато е направил подаръка, но значението на златния часовник, дарен в момент, в който предстои да освободи бодигарда си и той да заживее своя си живот, е това, което споделих с вас. Ние, хората, все забравяме, че зримият и незримият свят са единни и неделими. Те са Светът, който заради нашето несъвършенство делим на видим и невидим.

Би ли могъл да бъде избег­нат точно този край на живота на бодигарда?

Предвид спецификата на професионалното му поприще трудно бих могла да кажа дали опасностите, на които го подлага професията му биха му позволили да се радва на пенсия. Тъй че по принцип категоричният отговор е невъзможен.

Категоричният отговор, обаче, е възможен след като часовникът е подарен именно по този начин, в конкретната ситуация и той е отрицателен – крайният изход е смърт преди определеното на човека време.

Последиците нямаше да са такива, ако часовникът, независимо от неговата ценност и уникалност, беше подарен за празник, за рожден ден, за годишнина. Тогава щеше да последва само раздялата между двамата – Желязков и неговия бодигард, при това, без да са я уговорили. Отдалечаването щеше да се получи по естествен път, без напрежение и желание за мъст.

След като часовникът е подарен заради желанието на Алексиев да преустанови работа с Желязков, за да се посвети на семейството си, тълкуването и последиците се променят в необратими.

Погребение с часовник

Не знам дали загиналият бодигард е погребан с часовника. Ако са допуснали и тази грешка, душата на Александър Алексиев завинаги ще си остане в енергийните полета над Земята, вместо да се пречисти в астралните нива и прероди, за да срещне отново съпругата си и да изживеят неизживения си живот.